184 години от рождението на Стефан Караджа

България

На 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско, е роден българският революционер, войвода и национален герой Стефан Караджа (Стефан Тодоров Димов).

Стефан Караджа (1840 - 1868) е потомък на Момчил войвода.

Стефан Караджа (1840 - 1868) е потомък на Момчил войвода.

© Wikimedia Commons / Държавна агенция "Архиви"

Стефан Тодоров Димов е от бедно семейството, което през 1844 г. се премества в близкото с. Дюкмен (дн. Леярово), две години по-късно в Лудогорието, а през април 1847 г. се настаняват за постоянно в Северна Добруджа, при роднини, преселили се след Руско-турската война от 1828 – 1829 г. Първоначално семейството на Стефан се спира в с. Долно Чамурлии, Бабадагско, където остава до декември 1847 г.

След това родът му живее последователно в Бейдауд, Саръюрт, Потур, отново в Долно Чамурлии и накрая, от юни 1854 г. в град Тулча, Северна Добруджа, днешна Румъния. Там баща му работи като пазвантин, а Стефан е негов помощник. За известно време Караджата се обучава в обущарския занаят при зет си Никола Станчев. Учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. Побеждава по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса. Укрива се известно време, преследван от турците, след което заминава в Румъния през 1862 г. Оттогава започва и неговата революционна дейност. Вече е известен с прозвището си Караджата, произлизащо от турската дума karaca (сърна на български), в смисъл на пъргав човек, и от kara (черен на български), в смисъл на тъмен, мургав човек.

Стефан Караджа е сред първите доброволци в организираната от Раковски Първа българска легия в Белград. Там се проявява се в сраженията с турците. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба.

През 1865 г. за няколко месеца държи гостилница в Гюргево, къдете се събират другарите му хъшове. По това време Караджата, както е известен сред тях, се запознава и с Хаджи Димитър.

Няколко пъти Караджата преминава Дунав с революционни задачи. През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода, с която се прехвърля на десния бряг на Дунав. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. след разпускането на легията, се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър.

Стефан Караджа и Хаджи Димитър - единият тъмнокос, черноок, сладкодумен; другият рус, синеок, замислен - са родени (едният на 11 май, другият на 10 ма...

Стефан Караджа и Хаджи Димитър - единият тъмнокос, черноок, сладкодумен; другият рус, синеок, замислен - са родени (едният на 11 май, другият на 10 май) и загиват в едни и същи години (1840 - 1868). Те се превръщат в първите български национални герои в съвременния смисъл на израза.

© Wikimedia Commons / ДАА

Двамата ръководят най-добре подготвеното българско военно формирование през Възраждането. Четниците им са с отлични бойни умения, придобити при Панайот Хитов, Филип Тотю и Таню войвода. В редиците им влизат и хъшове от Втората българска легия, които са били рамо до рамо с Апостола на свободата Васил Левски. Участват и няколко гарибалдийци.

Знамето на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Знамето на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

© Wikimedia Commons / Miko Stavrev

На 6 юли двамата, начело на своята чета от 127 души, минават Дунав при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и е пленен от изпратените от Мидхад паша войски. На 12 юли е отведен в Търново, а по-късно в Русе, където заедно са други заловени четници са изправени на съд. Полумъртъв той е осъден на смърт чрез обесване от съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен престъпен съвет. На 30 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Според в. “Дунав” (вестник „Дунав. Лист за вътрешни и външни новини и за всякакви разсъждения“ е издаван в периода март 1865 – юли 1877 г. в Русе) той е починал от “болестта, називаема се тетанос..., без да мине през губилищното място /бесилката/, отдето минаха другарите му…”. Погребан е от Баба Тонка.

Първият надгробен камък на Стефан Караджа е намерен при строителните работи в къщата музей на Баба Тонка през януари 2014 г. Въпреки че в историческите справки се посочва, че Стефан Караджа е починал на 31 юли 1868 г., според надписа на кръста това е станало ден по-рано – на 30 юли 1868 г. Гробът на героя се намира в „Парка на Възрожденците“ в гр. Русе, недалеч от православната църква „Всех Святих“, а тленните му останки са пренесени в Пантеона на възрожденците след построяването му през 1978 г.

Връх Стефан Караджа на Антарктическия полуостров носи името на героя.

184 години от рождението на Хаджи Димитър

Вижте повече

184 години от рождението на Хаджи Димитър

Безсмъртните стихове на Христо Ботев са за един от най-значимите български войводи. Димитър Николов Асенов, както е рожденото му име, умира едва 28-годишен. Той загива след...

Панайот Хитов: “Моите братя бяха сиромаси, но сърцата им бяха много богати”

Вижте повече

Панайот Хитов: “Моите братя бяха сиромаси, но сърцата им бяха много богати”

На 22 февруари 1918 г. в Русе умира войводата Панайот Хитов на 87-годишна възраст. Негов знаменосец е бил Васил Левски.

Баба Тонка – живот, посветен на свободата на България

Вижте повече

Баба Тонка – живот, посветен на свободата на България

На 27 март 1893 г. умира българската революционерка Тонка Обретенова (Баба Тонка), майка на четирима синове и две дъщери, участвали в националноосвободителната борба.

2 юни - Ден на Ботев и на загиналите герои за България

Вижте повече

2 юни - Ден на Ботев и на загиналите герои за България

Всяка година на 2 юни отдаваме почит на големия поет революционер Христо Ботев и всички други герои, дали живота си за свободата на България.

186 години от рождението на Васил Левски

Вижте повече

186 години от рождението на Васил Левски

Днес се навършват 186 години от рождението на Апостола на свободата.

Свободата не идва даром

Вижте повече

Свободата не идва даром

Трети март - Ден на Освобождението на България от османско иго – 1878 г.

ХАДЖИ ДИМИТЪР

    Жив е той, жив е! Там на Балкана,

    потънал в кърви, лежи и пъшка
    юнак с дълбока на гърди рана,
    юнак във младост и в сила мъжка.

    На една страна захвърлил пушка,
    на друга сабля на две строшена;
    очи темнеят, глава се люшка,
    уста проклинат цяла вселена!

    Лежи юнакът, а на небето
    слънцето спряно сърдито пече;
    жътварка пее нейде в полето,
    и кръвта още по-силно тече!

    Жътва е сега... Пейте, робини,
    тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
    в таз робска земя! Ще да загине
    и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

    Тоз, който падне в бой за свобода,
    той не умира: него жалеят
    земя и небо, звяр и природа
    и певци песни за него пеят...

    Денем му сянка пази орлица
    и вълк му кротко раната ближи;
    над него сокол, юнашка птица,
    и тя се за брат, за юнак грижи!

    Настане вечер - месец изгрее,
    звезди обсипят сводът небесен;
    гора зашуми, вятър повее, -
    Балканът пее хайдушка песен!

    И самодиви в бяла премена,
    чудни, прекрасни, песен поемнат, -
    тихо нагазят трева зелена
    и при юнакът дойдат, та седнат.

    Една му с билки раната върже,
    друга го пръсне с вода студена,
    третя го в уста целуне бърже, -
    и той я гледа, - мила, зесмена!

    „Кажи ми, сестро, де - Караджата?
    Де е и мойта вярна дружина?
    Кажи ми, пък ми вземи душата, -
    аз искам, сестро, тук да загина!“

    И плеснат с ръце, па се прегърнат,
    и с песни хвръкнат те в небесата, -
    летят и пеят, дорде осъмнат,
    и търсят духът на Караджата...

    Но съмна вече! И на Балкана
    юнакът лежи, кръвта му тече, -
    вълкът му ближе лютата рана,
    и слънцето пак пече ли - пече!

    Христо Ботев