174 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов

България

На 9 юли 1850 г. в град Сопот е роден великият български поет, писател и драматург Иван Вазов. България, българинът, българското са сърцето на Вазовото творчество, отразяващо две исторически епохи – Възрожденска и Следосвобожденска.

„Иван Вазов“ (1936).

„Иван Вазов“ (1936).

© Художник: Никола Кожухаров (1892 ~ 1971)

"На теб, Българио свещенна,

покланям песни си сега..."

"На България", Иван Вазов, 30 ноември 1876 г.


Иван Минчов Вазов произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, на общественика и политик Борис Вазов, а също на доктор Кирил (Кирко) Вазов.

През 1870 г. Вазов заминава за Румъния да изучи занаята на своя чичо, търговец в Олтеница. Но той остава верен на призванието си, научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и др.

Още същата година се връща в Сопот и по-късно (1872 – 1873) става учител в Мустафа паша (днес Свиленград). Усъвършенства френския си език, учи немски, опознава бита на българския селянин. През 1875 г. се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет.

След избухването на Априлското въстание през Вазов заминава за Румъния и става секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България“.

През Руско-турската война от 1877 – 1878 г., на която откликва със стихосбирката „Избавление“, Вазов е писар в Свищов при губернатора Найден Геров, откъдето е командирован в Русе до 6 март 1879 г.

След Освобожданието Вазов е назначен за председател на Окръжния съд. Случай от съдебната му практика в града го вдъхновява за написването на поемата „Грамада“. От 6 октомври 1880 г. се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия, и се включва в политическия живот като част от Народната партия. Назначен е от генерал-губернатора за депутат в Областното събрание, а на 12 октомври е избран и в Постоянния комитет и става негов секретар. През януари 1882 г. заема мястото на избрания за директор на финансите Иван Евстратиев Гешов.

В началото на 1881 г. Иван Вазов е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ – първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението. През 1885 г. Заедно с К. Величков основават списание „Зора“ – първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори.

Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите ѝ върхове – цикълът от 12 оди „Епопея на забравените“, стихотворенията „При Рилския манастир“, „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказът „Иде ли?“ и др.

След провала на проруския преврат през 1886 г. Вазов, който е активен русофил, заминава през Цариград за Одеса. Там той пише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.

През 1889 г. Иван Вазов се връща в България и се установява в София. През 1890 г. основава списание „Денница“, което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в „Драски и шарки“ (в два тома).

След възстановяването на Народната партия Вазов се включва активно в нейната дейност и е избран за народен представител през 1894 и 1896 г. През 1897 – 1899 г. той е министър на народното просвещение в третото правителство на Константин Стоилов. След това се оттегля от активния политически живот, но през 1911 г. отново е депутат в V велико народно събрание. На Балканските войни през 1912 – 1918 г. откликва с 3 стихосбирки – поетична хроника на събитията.

Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз, но когато това става, възпява в стиховете си победите на българските войски. Втората национална катастрофа приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на Вазов, отдавна спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, през 1921 г. умира от разрив на сърцето в дома си в София. Действителен член е на Българското книжовно дружество (Българска академия на науките) от 1881 г. и почетен член на БАН от 1921 г.

По случай 173-тата годишнина от рожедението на Иван Вазов Столична библиотека организира изложба „Из бележника на поета", която включва уникални първи издания на Вазов, биографични книги за него, редки екземпляри с негови автографи и посвещения, както и част от личните библиотеки на д-р Константин Стоилов, Кирил Христов, Петко Тихолов, Васил Пундев.

НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, ЩО НЕ ГАСНЕ

За нас е радост, слънце златно

в навъсен ден когато бляска,

но лучът му грей по-приятно

през някоя тъмнична рязка.


Една звездица - и тя тоже

моряка води сред морето,

едничка искра нявга може

пожар да дигне до небето.


Огънят, в който Хус изчезна,

огря вселената по-ясно,

в нощ мрачна, бурна и беззвездна

светкавицата грей ужасно.


Тирани, всуе се морите!

Не се гаси туй, що не гасне!

Лучата, що я днес гасите,

тя на вулкан ще да порасне.


Тук всичко мре, изтлява, гние

и тез, що бдят, и тез, що падат,

престоли, царщини и вие

и червите, що вас изядат.


Едната светлина е вячна -

една във хаоса грамадни!

Със нея тоя свят се начна,

със нея няма да пропадне.


Във мрачен гроб фърлете нея -

тя повеч блясък ще се пръсне,

убийте я във Прометея -

тя във Волтера ще възкръсне.


И ако слънцето изчезне

от тия небеса приветни,

то някой в ада ще да влезне,

главня да вземе, да ни светне!

Януари 1883, в "Поля и гори" (стихосбирка, издадена 1884 г.)