Вестник “Македония”- най-влиятелната трибуна на българите през Възраждането

Главен редактор на вестник “Македония” е Петко Славейков. Материалите не се подписват или се ползват инициали и псевдоними, но са документирани близо 40 сътрудници и дописници. Сред тях се открояват имената на Гаврил Кръстевич, Марин Дринов, Тодор Икономов, Тодор Шишков, Захари Княжевски, Кузман Шапкарев, Светослав Миларов, Никола Първанов, Стефан Бобчев, Найден Геров, Райко Жинзифов и др. Дописници са десетки учители, търговци и общественици (вж. Енциклопедия “Българско възраждане”, т.2.).

“Македония” се издава в едноименната печатница, която Славейков купува от Стамо Даскалов. Оборудвана е с част от инвентара на печатницата на „Цариградски вестник“ (български седмичник, основан от Иван Богоров, излиза в Цариград от 1848 до 1862 г.), като разполага с две ръчни преси, около 1500 килограма български, черковнославянски, гръцки и френски букви и знаци за църковно пеене.

Вестникът излиза веднъж седмично, често с притурки като „Малкият лист на Македония“, а през четвъртата година от основаването му за кратко излиза два пъти седмично.

Вестникът носи името "Македония", тъй като то се припокрива с неговата основна цел: „да приведе в съзнание заблуждените по тази страна гъркомани, да развие народното чувство у македонците…“ Подзаглавието му се променя на няколко пъти – „Вестник политический и филологический”, „Вестник за народа“, „Лист за политика, книжевност и търговия“ и други. Негово мото е „Всинца наши за нас си“.

Редакционната програма е фокусирана върху отразяването и защитаването на интересите на българския народ, едновременно с прокарването на нови модерни идеи, включително либерални: „Желанието и намерението ни е не само новини да известяваме, но доколкото можем да ся мъчим, за да всейваме в народният дух начала нравствено-политически, да ся грижим, за да го предопазяме от злонамерени внушения и гибелни за него чужди влияния и да гледаме да образуваме в него обществено мнение“.

Най-важните материали по църковния въпрос се печатат и на гръцки език, като те са поверени основно на Григорий Немцов (висш духовник, църковен и обществен деец, активен участник в българската църковно-национална борба).

Друга ключова тема на вестника е народната просвета и училищата, която се разглежда в пряка връзка с националното обособяване, с освобождаването от чужди влияния. „Само истинно образованият и просветеният человек бива свободен и честит, а неученият и непосветеният е сякога роб…“ (публикация от 1867 г.).

Седмичникът отразява всички учебни прояви и се занимава с методите на работа и организацията на учебния процес, подкрепяйки редовното свикване на учителски събори.

“Македония” се противопоставя остро на гръцкото влияние в българските училища и отхвърля категорично плана на Митхад паша (велик везир на Османската империя, инициатор на приемането на първата османска конституция през 1876 г.) за създаване на смесени българо-турски училища, като се стреми към одобряване на българската просвета в Македония и Тракия срещу ширещата се гъркомания.

Повдига въпроса за асимилацията на българите във Влашко и Бесарабия и се интересува от образованието на девойките, от положението на жената в обществото и нейната ключова роля във възпитанието на децата.

Вестник “Македония” отразява откриването на Първото световно изложение в Париж и демонстрира траен интерес към науката и технологиите („Всемирното изложение“, М. Дринов, публикация от 1867 г.).

Поместват се съобщения, анотации и отзиви за нови книги, географски описания, очерци (за Григорий Цамблак), некролози (за Петър Берон, Георги Раковски).

Разглеждат се стопански въпроси, като вестникът се застъпва за рационализация на селското стопанство и развиване на земеделското обучение. Отразява политиките на европейските страни.

Редица дописки в “Македония” показват неприятното състояние на българите, подложени на произвола на османската администрация. Критикуват се туркофилите, препечатват се публикации от вестник "Свобода" (неофициален орган на БРЦК, издаван от Любен Каравелов в Букурещ в периода 1869 – 1872).

Заради тези идеи вестник “Македония” е спиран общо пет пъти от османската власт. Острата критика срещу туркофили и чорбаджии, участието на Славейков в организирането на така наречената Богоявленска акция(демонстрация срещу заточването на българските владици), довеждат до поредното (четвърто) спиране на вестника на 4 януари 1872 г., продължило три месеца. Въпреки всички предупреждения, вестникът продължава да отстоява радикалните си позиции срещу висшето духовенство.

Броят от 25 юли 1872 г. излиза с обширен материал, разположен на цяла първа и почти цяла втора страница, озаглавен „Двете касти и власти“. Статията подчертава политическия и социален характер на църковната борба и заговаря за нова българска революция срещу действията на „вътрешните душмани“, оформили така наречените „калугерократия“ и „аристократия“.

“Ний сме доста пътя разправяли за черковното нашедвижение, за неговото черковно и политическо значение като събитие, ненадейно избухнало измежду онези на Изток религиозни, политически и социални обстоятелства... Ний обичаме да вярваме, че всички онези, до които достига гласът ни, без труд ще могат да разберат нашето уверение, че никога може би народ в началото на своето възраждане не е бивал изложен на толкоз разни и опасни спънки и препятствия, не е бивал тъй обиколяван от толкоз опропастителни обстоятелства и - млад още и неяк, при това и покрит с толкоз рани - не е имал да пътува през един предел, толкоз стръмен и каменит, и просечен с дълбоки провали, колкото българският народ... Много излъгани би останали онези, които би помислили, че новото движение на българите е имало и има само черковен характер, т.е. че българите се подигнаха противу гръцкото духовенство само за простото удоволствие да заместят гръцките калугери с български. Не! Тожа движение заключава в себе си до една степен и политически характер. Българският народ чрез установлението на една своя народна черква искал е и иска, защо да го крийме, да си установи и един вид народна самостоятелност, според както е позволено то в устройството на независимите черкви в османската държава. И пак казваме: излъгани би останали онези, които би помислили, че новото наше движение има само черковен и политически характер, т.е. че българите са искали и искат да си установят само една народна черква и чрез това да се сдобият с някаква си по-особена като народ самостоятелност, също както са и гърците.“

Според османското правителство статията призовава към бунт и обединяване с революционния комитет в Букурещ. Мидхад паша окончателно спира вестника, печатницата е иззета и разпродадена от кредитори. Светослав Миларов (1849 – 1892) признава авторството на „Двете касти и власти“, изготвена по опорни точки, дадени от Славейков, но пред властта главният редакторът поема цялата отговорност. Той е арестуван (заедно с работниците и синовете му) и затворен за един месец, като получава забрана да се занимава с журналистика.

В своята автобиография Петко Славейков пише: „Аз останах жив, но ударът, който ми се нанесе беше тъй силен, щото от него не можах вече да се дигна и се принудих да се заловя в старото си занятие – учителството.“

Въпреки това, вестник „Македония“ оставя трайна следа в българското идеологическо, духовно, политическо, икономическо и обществено строителство. Той се превръща в най-четения вестник сред българите във и извън пределите на Османската империя. Разнообразното съдържание, откритото и честно говорене, широката информираност и твърди принципи го превръщат в най-влиятелната трибуна на българския глас през епохата на Възраждането.