153 години от създаването на Българска академия на науките

България

На 12 октомври БАН отбелязва 153 години от създаването си с тържествено събрание.

Българска академия на науките.

Българска академия на науките.

© Източник: iStock

Събитието ще се състои днес от 11:00 часа в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН. Приветствие по случай празника ще произнесе председателят на Академията акад. Юлиан Ревалски, съобщава пресцентърът на БАН.

Слово на тема "Българска академия на науките - 153 години история" ще произнесе акад. Светланка Куюмджиева. В Централното фоайе на сградата на Българска академия на науките ще бъде подредена и изложба на Централната библиотека на Академията "130 години списание "Мисъл". Ще бъдат обявени и носителите на Наградата на БАН за журналисти за 2021 г. Тържеството ще се излъчва онлайн, предава БТА.

Българската академия на науките е приемник на Българското книжовно дружество (БКД), основано на учредително събрание в рамките на 5 дни – от 8 до 12 октомври 1869 г. в Браила, Румъния. Това е едно от върховите събития през Българското възраждане наред със създаването на първото българско читалище в Свищов и учредяването на Българската екзархия. Целта на БКД, залегнала в първия му устав от 1869 г., е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина.

Първият председател на Дружеството е българският възрожденски историк, етнограф, филолог, професор, общественик и държавник Марин Дринов. Той е смятан за най-образованият българин на своята епоха. Заедно с него първите „членове на научна книжовна дейност“ са Васил Стоянов и Васил Друмев. През този период БКД събира и ръководи дейността на българските учени и издава и своя печатен орган „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“.

След Освобождението БКД пренася дейността си в София и с подкрепата на Министерството на народното просвещение се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност.

От 1898 г. до 1911 г. председател на БКД е Иван Евстратиев Гешов. С помощта на своя основен благодетел и дарител Дружеството се превръща в самостоятелна и независима институция, която през 1911 г. се преименува на Българската академия на науките с отделянето на три клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен. Гешов е преизбран за председател на БАН и остава такъв до 1924 г.

Централната сграда на Българската академия на науките е завършена през 1928 г.

През 1947 г. Великото народно събрание приема нов Закон за БАН, а през следващите години международният престиж на Академията непрекъснато нараства.

След 1991 г. БАН получава пълна автономия.

В най-старата институция в съвременна България се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси. Тя участва в развитието на световната наука и съдейства за умножаване на духовните и материалните ценности на нацията, се казва на сайта на Академията.