„Василий като истински ересиарх не искаше по никой начин да се разкае. Затова всички... решиха, че заслужава смърт чрез изгаряне. На другия ден издигнаха кръст и на нечестивеца беше дадена възможност, ако се уплаши от огъня и се откаже от вярата си... да се спаси от кладата. Нито огънят смекчи желязната му воля, нито пък го промениха изпратените от страна на императора увещания... Тогава палачите... го вдигнаха високо и го хвърлиха... сред кладата. Пламъкът, сякаш разлютен, погълна нечестивеца така, че не се усети никаква миризма, нито димът се промени, само се появи някаква бяла ивица от дима посред пламъка."
Из „Алексиада" на Анна Комнина - XII в.
Така византийската принцеса Анна описва в своята „Алексиада" екзекуцията на богомилския водач Василий в Константинопол през 1111 г. Тя подчертава как пламъкът на кладата - явна алюзия с адския огън, който очаква еретика в отвъдното - го поглъща „сякаш разлютен". Същевременно не може да спести свидетелството за чудо при смъртта на Василий - тялото му изчезва без миризма на горяща плът, без промяна в дима, че „посред пламъка" се появява странна „бяла ивица"...
Векове наред отношението към богомилското учение остава все така противоречиво. „Изследването на богомилството има сравнително дълга, но не съвсем успешна история" - пише известният медиевист Дмитрий Оболенски през 1946 г. Това продължава да е вярно и днес. В различни периоди богомилството е определяно като ерес, религия на отчаянието, народно антифеодално движение... В тоталитарната епоха в България на борещите се „против феодалната експлоатация" за „равенство и светло бъдеще" богомили се гледа като на средновековни предшественици на комунизма. В по-ново време някои търсят в учението им път към „постигане на космическо познание". Самата същност на богомилството е разглеждана от продължение на манихейството и разновидност на павликянството до оригинално учение, възникнало в българските земи и продължило съществуването си в Западна Европа като „албигойска ерес". И богомилите, и албигойците са заклеймявани като анархисти, които застрашавали устоите на човешкото общество, защото отричали земния живот, обявявали се срещу брака и възхвалявали самоубийството. По други мнения те били представители на прогресивно мислене в „тъмните недра" на Средновековието, предшественици и дори вдъхновители на Ренесанса.
Богомилите започват да привличат интереса на европейските учени през XVIII в. Някои ги считат за една от многото гностически секти през Средновековието, докато други виждат в тях носители на „чистото християнство", преследвани от „опорочената" византийска църква. Изследванията върху богомилството получават сериозен тласък през втората половина на XIX в., когато са открити редица славянски документи. Опирайки се на тях, руски, хърватски и български учени сочат средновековна България като люлка на тази ерес. Дали обаче богомилството е оригинално българско явление? Кои са били причините за възникването и разпространението му?
Вижте повече