Празнуваме Петровден

Християнският празник в чест на Светите апостоли Петър и Павел се предшества от двуседмичните Петрови заговезни, започващи с първата неделя след Петдесетница. Най-важните събития от живота на Светите апостоли Петър и Павел са описани в книгата “Деяния на апостолите” (Нов завет), а за апостол Петър четем и в евангелията. Петър се наричал отначало Симон. Той бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Иисус. (Св. Андрей Първозвани проповядвал в Севастия (дн. Сухуми); по бреговете на Черно море; в Херсон Таврически (дн. Кримски полуостров); сред скитите). Спасителят го нарекъл Кифа (на еврейски) или Петър (на гръцки), което означава “камък”: "Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят." (Maт. 16:18)

Следвайки неотклонно своя Учител, Петър се превърнал в Негов любим ученик.

В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие, Петър три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил думите на Спасителя: “Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. (Лука 22:31-34), и горко се разкаял. След Възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство.

Петър намира мъченическата си смърт в Рим, където през 67 г. е разпнат на кръст от император Нерон. Заедно с него в същия ден е осъден и сподвижникът му Павел, на когото българската традиция отрежда неканонично честване на 30 юни.

Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел – на езичниците.

Свети апостол Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил в Коринт.

Свети апостол Павел проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания.

В българските народни песни и предания Петър и Павел са представени като братя близнаци. Според всеобщото предания Св. Петър е по-малкият и по-добър брат. Той разрешава на стопаните да работят на полето, тъй като празникът му бележи началото или средата на жътвата (съобразно местните климатични условия). За разлика от него по-възрастният брат Павел е лош и винаги сърдит. Ако някой работи на полето през неговия празник светецът пуска огън и жупел от небето, предизвиква пожари, светкавици и гръмотевици, запалва снопите на жътварите. Затова българите казват, че “Павльовден е много тежък празник”. Стопаните не се мият и къпят, за да не заболеят от треска и огненица, и не палят огън в огнището, за да не ги сполетят пожари.

Според българската традиция на Петровден се принася жертвено животно в чест на светеца. Във всеки български дом се коли най-младото пиле - петровско пиле, с което се отгоява след поста. Рано сутринта жените носят в черквата колак и ябълки петровки. След като свещеникът опее питите и ябълките, те се раздават от жените за здраве. Онези майки, които имат починали деца, не бива да ядат ябълки до Петровден. На самия празник те раздават осветените ябълки на близки и познати с вярата, че на “оня свят” децата им ще има какво да ядат.

Раздаване на ябълки в памет на починалите деца е в непосредствена връзка с народните представи за райската градина. Според нашите предци в центъра на райската градина расте голямо златно ябълково дърво, което хвърля сянка и светлина навсякъде. Под райското дърво кръжат във вид на мушици и пчели душите на починалите деца. Щом техните майки раздадат ябълки на земята, Св. Петър им позволява да късат ябълки от райското дърво.

В българските народни представи функциите на господар на райската градина се отреждат на Св. Петър. В тях светецът е обрисуван като благ старец с бели одежди, който държи ключовете на райските порти и определя коя душа е праведна и коя не. Св. Петър е главен съдник на човешките грехове и само той може да определи дали душата ще продължи отвъдното си битие в рая или в ада. (Български народен календар, Р. Попов, С. 2006)

Именици на Петровден са Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен.