Бабини Видини кули - най-запазеният средновековен замък в България

Средновековната крепост "Баба Вида" е разположена на големия завой на р. Дунав при град Видин (стари имена: Бонония, Бдин). Построена е в края на X в. върху останките на античния укрепен наблюдателен пункт Бонония от дунавската граница на Римската империя, служила за отблъскване на варварските нашесвия. През следващите столетия крепостта е престроявана многократно. Но винаги е била мощна твърдина. През 1003 г. византийският император Василий II успява да я превземе след цели 8 месеца обсада.

Много пъти през дългата си история тази гранична област е била под управлението на полузависими владетели.

Още първите владетели на Бдинското деспотство – Ростислав, Шишман I, Белаур – използват крепостта за свой замък. При видинския цар Иван Срацимир (упр.1356 – 1396), чието име носи главната кула на замъка, са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава „Баба Вида“ добива приблизително днешния си вид.

За името на крепостта разказват легендите. Според една от тях някога по тези земи живял богат болярин, който владеел земите от Стара планина до Карпатите. Той имал три дещери - Вида, Гъмза и Кула. След смъртта му, Гъмза и Кула се омъжили и разделили владенията помежду си, но техните съпрузи пропилели бащиното им богатство. Разочарована от сестрите си, Вида не искала да се омъжва и вместо това построила замък, в който живяла до дълбока старост. От него тя отбранявала своите поданици и земи от вражески нападения. В знак на почит и благодарност към нея хората нарекли крепостта „Бабини Видини кули“.

"Баба Вида" е използвана и престроявана и през вековете на османско владичество – и тогава Видин е бил важна гранична крепост и е приютявал огромен гарнизон. В периода 1773 - 1807 г. обявилият се за независим от османската власт феодал Осман Пазвантоглу обявява града за своя столица - за пореден път в историята на града.

Непосредствено след Освобождението крепостта се използва от военните и достъпът до нея е забранен. От 1956 до 1962 г. тук се провеждат първите археологически проучвания.

От 1958 г. средновековната крепост е отворена за посещения. Изграден е и музей, а през 1964 г. замъкът е обявен за паметник на културата с национално значение и е сред Стоте национални туристически обекта на България. Естественият му декор е използван за заснемане на много филмови сцени. Там се намира и видинският летен театър.

Крепостта е главна забележителност на гр. Видин. Има неправилна четириъгълна форма, като всяка от страните е дълга около 70 м. Състои се от 2 основни стени, изграждащи 2 концентрични четириъгълника. Вътрешната, по-висока стена е с 9 кули, а по-ниската външна има 2 кули и е опасана с ров с вода, широк 12 и дълбок 6 м. Над него е имало подвижен мост към единствената достъпна точка – входа от северната страна на крепостта. Днес мостът е каменен.

След входната кула се преминава в първия вътрешен двор, а кръгла каменна стълба води към втория вътрешен двор, който през Средновековието е бил по-обширен; в него се издигали еднокорабна църква и други две сгради, разрушени при изграждането на складове и казарми в началото на XVIII в.

Последните боеве тук се водят по време на Сръбско-българската война през 1885 г. Обсадата на Видин (12-16 ноември 1885) завършва с успех за българите, които отбиват всички пристъпи на сръбската армия до 16 ноември.