126 години от рождението на големия български писател и патриот Димитър Талев

“Овде дърво столовито,

столовито, грановито,

гранки му са до небеси,

а корени — сура земя;

гранки му са мили снаи,

а корени — синовите,

а връшките — мили внуци!

Народна песен

Едва-що бе преминала голямата чума в лето 1833, която лежа дълго, като тъмна, отровна мъгла над цялата страна. По това време Стоян Глаушев забягна от родното си село Гранче, което беше на около три часа път от град Преспа… В двора на Глаушевци имаше едно младо, весело куче, с дълги, тънки нозе, цялото бяло и само на челото му се виждаше широко черно петно, което обхващаше темето и едното му око, та изглеждаше като накривено калпаче на главата му. То беше пъргаво, игриво, закачаше другите две стари кучета в двора, а от домашните най-много обичаше Стояна. Децата в къщата — събираха се към двайсетина — по цял ден играеха с кучето, но често го биеха, а възрастните го хокаха и само Стоян ни го биеше, ни го хокаше. Кучето му отговаряше с някаква човешка обич и привързаност.”

Така започва романът “Железният светилник”, Д. Талев, 1952 г.

Огромното по обем творчество на Талев, включващо разкази, повести, очерци, приказки, исторически романи, сред които уникалната „Преспанска тетралогия“ („Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“, „Гласовете ви чувам“) и трилогиите „Усилни години“ („В дрезгавината на утрото“, „Подем“, „Илинден“) и „Самуил, цар български“ („Щитове каменни“, „Пепеляшка и царският син“, „Погибел“), го утвърждава като един от класиците на българската литература.

„Ако някой иска да знае нещо за мен и моите убеждения, нека чете книгите ми.“

Димитър Талев Петров Палисламов е роден през 1898 г. в град Прилеп, област Македония, която по това време все още е под османска власт. Расте в семейството на майстора железар и ковач Тале Палисламов и Донка Хаджитолева в дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм; неговият брат Георги Талев е учител и революционер от ВМОРО. Губи баща си на 9-годишна възраст.

Войните за национално обединение в периода 1912 – 1918 г. определят безсистемното му образование. Учи в Солун, Скопие (като ученик в Скопската гимназия печата пъвия си разказ "В очакване") и Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 г. След това учи по един семестър в Загреб и Виена (1920 – 1921).

От 1921 до 1925 г. учи и завършва славянска филология в Софийския университет, където слуша лекции при професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, Михаил Арнаудов, Любомир Милетич и Стефан Младенов. Те се опитват да го привлекат като научен работник, но той вече е открил своето призвание – писателската професия. Започва да се занимава с литературна дейност, дълго време е журналист във вестници „Македония“ и „Зора“.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. и установяването на тоталитарния комунистически режим в страната е обявен за „великобългарски шовинист“. Прекарва няколко години в затвори и концентрационни лагери (в Бобов дол, „Куциян“, „Богданов дол“), което влошава здравето му. Докато е на свобода закратко между първите две „трудово-изправителни селища“ работи върху романа си „Железният светилник“, публикуван частично още преди 1944 г. Завършва го през лятото на 1946 г., но не успява да го издаде.

След освобождаването си през 1948, издействано от видни български общественици, заедно със семейството си е изселен от София в Луковит, където в условията на обществена изолация, през следващите десет години завършва романа „Железният светилник“, създава „Преспанските камбани“ и „Илинден“.

В края на 50-те и началото на 60-те години на XX век властта променя позицията си по Македонския въпрос и постепенно застава на патриотични позиции. В резултат Талев е реабилитиран напълно и се посвещава на свободна писателска практика. Отличен е със званията „Заслужил деятел на културата“ (1963), „Народен деятел на културата“(1966), избран е за член на Управителния съвет на СБП, става лауреат на Димитровска награда за 1959 г. Избран е за народен представител в V народно събрание през 1966 г. През 2016 г. Димитър Талев е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на община Луковит“.

„Преспанската тетралогия“ и трилогиите „Усилни години“ и „Самуил, цар български“

• Трилогията „Усилни години“ е посветена на подготовката, избухването и поражението на Илинденско-Преображенското въстание (1903).

Включва книгите „В дрезгавината на утрото“ (1928), „Подем“ (1929), „Илинден“ (1930). В „Усилни години“ Димитър Талев за пръв път развива своята тема за Македония и обединена България. Това е генералната репетиция за написването на “Преспанската тетралогия”

• „Преспанската тетралогия“ на Талев е първият и уникален по обхват и дълбочина в българската литература романов епос, пресъздаващ борбата на българския народ за политическа и църковна независимост, за историческата съдба на Македония, за Илинденско-Преображенското въстание (1903), изобразено като закономерен, неизбежен етап от Българското национално възраждане.

Тетралогията включва книгите „Железният светилник“ (1952), „Преспанските камбани“ (1954), „Илинден“ (1953) и „Гласовете ви чувам” (1966), в които се проследява съдбата на едно бележито семейство от Македонския край. Действието започва през 1833 г. и завършва малко преди войните за национално обединени в началото на XX век.

• Трилогията „Самуил, цар български“ е посветена на войните между България и Византия в края на X - началото на XI век.

Мотивът на Талев за написването на тази трилогия е започналото фалшифициране на историята в Народна република Македония.

Самият Талев казва: „За своя роман 'Самуил - цар български' аз използвах почти всички факти, които са установени в историческата наука. Исках моят роман да има познавателно значение, да бъде щит на историческата правда и съкрушително оръжие срещу някои лъжеисторици в Скопие, които се опитват да фалшифицират историята...В този роман е поставен един голям за нас, българите, въпрос, въпросът за държавата. Там са вложени много от ония неща, които са валидни и днес за отношението на нашия човек към държавата и отношението на държавата към човека...Романът е наситен с много от големите и малки въпроси за човека и за неговия живот, за човешките страсти и падения, за душевната мощ в човека, за неговите благородни пориви, за все още неосъществените му блянове и копнежи...“

Днес името на Димитър Талев носят улици и училища в редица български градове, както и регионалната библиотека в Благоевград.

ЮНЕСКО обявява 1998 г. за година на Димитър Талев заради приноса му към световната култура.