ТОГАВА
След 1948 г. България се оказва в ролята на граница между Източния блок и капиталистическите държави Гърция и Турция. Започва изграждането на кльон, който опасва с бодлива тел южните покрайнини на страната. Между него и действителната държавна граница се простира 10-километрова ивица, известна като Ничия земя. В строго охраняваната територия остават села. Жителите им си спомнят как на път за нивите и лозята трябвало да показват документите си на няколко въоръжени охрани, макар че предишната вечер били пили със същите граничари в местната кръчма. Селата постепенно опустяват, а обработваемите земи наоколо биват национализирани.
След 1948 г. България се оказва в ролята на граница между Източния блок и капиталистическите държави Гърция и Турция. Започва изграждането на кльон, който опасва с бодлива тел южните покрайнини на страната. Между него и действителната държавна граница се простира 10-километрова ивица, известна като Ничия земя. В строго охраняваната територия остават села. Жителите им си спомнят как на път за нивите и лозята трябвало да показват документите си на няколко въоръжени охрани, макар че предишната вечер били пили със същите граничари в местната кръчма. Селата постепенно опустяват, а обработваемите земи наоколо биват национализирани.
СЕГА
След 1989 г. кльонът е разрушен; Светлана Бахчеванова заснема последните остатъци от него. Земята е върната на собствениците им и те спокойно преминават край все още стърчащите скелети на наблюдателните кули. Ничията земя, разделяла социализма от капитализма, днес е екологичен рай. От реколтата на тамошните лозя през 1998 г. една винарска къща започва производството на вино, чиято слава надхвърля границите на България - може би, защото гроздето, от което то се прави, е расло свободно върху доскорошната Ничия земя.
Още фотографии от Светлана Бахчеванова вижте тук:
http://pa.photoshelter.com/c/svetlanabah/gallery-list
Вижте повече