Битката при Беласица – миниатюра от Манасиевата летопис
Войските на император Василий II побеждават българите (горе). Цар Самуил умира при вида на ослепените си войници (долу).
Беласишката битка, известна още като битката при Беласица, битката при Ключ или битката при Клидион, се състои в Ключката клисура на планината Беласица на 29 юли 1014 г., след която били ослепени пленените 15 000 български войници.
© Източник: Манасиева летопис - Ватикански ръкопис (XIV век) / Wikimedia CommonsКъм пленените 15 000 български войници Василий II постъпва чудовищно жестоко. Заповядва те да бъдат ослепени, като на всеки 100 души оставя по един едноок за водач. След това злодеяние, потресло „и българите, и ромеите", незрящите воини са пуснати да се върнат при своя цар. Заради постъпката си императорът получава прозвището Българоубиец. На 6 октомври 1014 г., потресен от гледката на ослепените си воини, Самуил умира от инфаркт. Суровото сърце на воина и владетеля, преминал през толкова кръв и смърт, не издържа при вида на осакатената си армия.
Царят е погребан в базиликата „Св. Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. При разкопки през 1969 г. гръцкият археолог Николаос Муцопулос открива в южния кораб на храма четири погребения, три от които са ограбени още през Средновековието. Въпреки отсъствието на надписи проф. Муцопулос е убеден, че това са гробовете на Самуил, неговия син Гавраил Радомир, зет му Иван Владимир и - по ирония на съдбата - на техния убиец Иван Владислав, последния официален самодържец от Комитопулите. Впрочем в т.нар. Битолски надпис този противоречив владетел не пропуска да подчертае, че е племенник на Самуил и поради това - законен български цар.
Намерените в Самуиловия гроб останки са на висок 1,60 м мъж, облечен в скъпа ризница и бродирани със злато одежди. Починал е на около 70 години. Ранената му и зле зарасла след това лява ръка, спомената в средновековните ръкописи, недвусмислено показва, че това е българският цар Самуил. Днес костите му се съхраняват в Музея за византийска култура в Солун.
Руините на българската средновековна базилика „Свети Ахил“, разположена в преспанското село Ахил, на едноименния остров в Малото Преспанско езеро, Егейска Македония, Гърция. Построена е от княз Борис I и е устроена като патриаршеска църква от цар Самуил. Тук от 1965 г. до 1975 г.извършва археологически разкопки професорът от Солунския университет Николаос Муцопулос, по време на които обявява, че е открил гроба с останките на цар Самуил.
© Wikimedia Commons / PvasiliadisСлед гибелта на Иван Владислав България окончателно пада под византийска власт. Самуиловото име се превръща в знаме на борбата срещу ромейското господство.
През 1040 г. избухва въстанието на Петър Делян - реален или мним внук на Самуил. То няма успех, ала 30 години по-късно боляринът Георги Войтех вдига ново въстание и обявява за цар Самуиловия правнук Константин Бодин. Бунтове срещу византийската власт избухват в Тесалия (1066 г.), Дръстър (1074 г.), Несебър (1079 г.) и др. Независимото българско царство е възстановено едва през 1185 г. от Асен и Петър. Два века след Самуил техният брат Калоян Ромеоубиец се позовава на името му, за да докаже правото си на царската корона.
Ярка оценка на великия Комитопул дава византиецът Йоан Ставракий, който в началото на XIII в. пише за „оня прочут Самуил, който и до днес е в устата на българите...".
В наши дни археологът проф. д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ към БАН в продължение на два мандата (2010 – 2018 г.), днес създател и главен редактор на списанието за археология Archaeologia Bulgarica, определи загиналия преди едно хилядолетие Самуил като „царят, който не се е борил за власт... държавникът, който обичал толкова силно народа си, че сърцето му спряло при вида на осакатените му воини".
Вижте повече
127 години от рождението на големия български писател и патриот Димитър Талев
На 1 септември (стар стил) 1898 г. в град Прилеп, Османска империя, е роден Димитър Талев.