Симеоновден отбелязва началото на есенната оран и сеитбата

България • от

Традиционните празници на българския народ изпълняват много различни функции – религиозна, магическа (за плодородие по нивите и по добитъка, за здраве и щастие в семейството), социална, социално-нормативна, развлекателна, както установяват етнографите Д. Маринов, Ив. Д. Шишманов, М. Арнаудов, Хр. Вакарелски.

Земеделец показва на внука си житното поле.

Земеделец показва на внука си житното поле.

© Илюстрация: IStock

Народните празници и обичаи са свързани с календарните чествания, но и със стопанската дейност на българина като земеделец и скотовъд. В традиционната празнична система и обредност на нашия народ доминира цикличността на селскостопанската дейност, а не смяната на астрономическите периоди. Ето защо българският народен календар е селскостопански, земеделски по своя характер.

Границите между годишните сезони се определят не толкова от календарните дати, колкото от сроковете на селскостопанската работа. Все пак сезоните на земеделската работа, най-общо се вместват в астрономическите сезони.

Първи септември – денят на Св. Симеон Стълпник

Християнският празник в чест на Свети Симеон Стълпник е известен сред българите като Симеон орач или Земеделска нова година, защото денят, в който се чества – първи септември - отбелязва началото на есенната оран и сеитбата.

Тъй като поставя началото на новата земеделска година, Симеоновден е в най-голяма степен аграрен празник.

В навечерието на празника семената за посев се носят в черквата, за да бъдат осветени от свещеника. Между зърното се поставя китка босилек, червен конец, плодове и орехи, пепел от бъдника (дървото, горяло на Бъдни вечер).

Рано сутринта на празника, стопанките замесват пшеничено брашно и с него изпичат питки. С една от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре нивата, а с малки кравайчета украсяват рогата им.

С чиста премяна, стопаните орачи кичат с венци каруците и воловете и се отправят към полето. Носят със себе си обредна храна - варена кокошка, погача и баница, приготвена от стопанката и поставена в нова торба. Щом пристигне на нивата и изоре първата бразда, стопанинът разчупва питата на четири. Първото парче хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто дава на воловете, третото заравя в земята като дар за невидимия пазител на нивата, а последното изяжда.

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се изнася нищо от къщата, както и да не се дава назаем, за да не избяга благополучието от дома. Ако първият човек, който прекрачи прага е заможен, годината ще бъде спорна и плодовита.

Докато върви към нивата, стопанинът също следи кого ще види първо по пътя. Ако срещне бременна невеста или жена с дете на ръце, класовете ще бъдат пълни.

Поверието гласи, че ако на Симеоновден времето е топло и слънчево, идващият януари също ще бъде топъл.

Орехи на дърво.

Орехи на дърво.

© Илюстрация: IStock

Обикновено на първи септември започва и бруленето и събирането на орехите, затова този ден често се нарича и Симеон Брульо (Български народен календар, С., 2006, Р. Попов).