сп. National Geographic - Юли 2020
National Geographic KIDS - Юли 2020

Две истини тук няма

3.6.2020 г.

Красимир Друмев
Главен редактор National Geographic България

От доста време книгите, които чета, са само за Втората световна война. Това няма нищо общо с тъй наречената годишнина – 75 години от края й. Казвам „тъй наречената“ защото не харесвам всякакви годишнини. Само тогава ли се сещаме да си кажем едно или друго за случилото се? Само тогава ли трябва да насълзим очите си и да дадем думата на крале и президенти за прочувствени и доста кухи слова?

Както и да е. За мен сега са по-важни думите на внука ми, 15-годишния вече Калоян, който с лека, но многозначителна усмивка ме попита: Е, хайде, като четеш тия дебели книги, кажи ми истината за войната. В момента в училището му учат за нея и хитрецът търси от мен по-лесен отговор.

Аз обаче категоричен отговор нямам. Уви, всяка война, както и всяка междусъседска свада, има поне две истини. И ако приемем, че неутрален съд може да раздаде справедлива присъда за съседите, то при войните съдът е само на победителите. При тях ли е цялата истина? Излезе ли наяве всичко за тайните преговори преди и по време на войната? Узнахме ли всичко за геноцида над евреите? Има ли неказани неща за ГУЛАГ? Не говоря за официалните речи, а за спорове  на чаша водка или шнапс.

За моето поколение съветското знаме над Райхстага беше символ на Победата. За американците символ е тяхното знаме над един хълм на тихоокеански остров във войната с Япония. Примерите са безброй. Колкото историци, руски, американски, британски, френски, български (зависи от коя партия), толкова и версии ще чуете. Така че съветът ми към внука Калоян може да бъде само един – момче, намери си своята истина. Тя няма да е абсолютна, но нека водещ критерий да ти бъде дали обикновените участници във войната са били хора на доброто или злото. Две истини тук няма.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах