сп. National Geographic - Май 2020
National Geographic KIDS - Май 2020

Вирусът като катарзис

7.5.2020 г.

Красимир Друмев
Главен редактор National Geographic България

„А сега накъде“ – този въпрос са си задавали оцелелите европейци, когато са се изправяли пред руините на техните домове след края на Втората световна война. Запретвали са ръкави да разчистват тухли и керемиди, но въпросът продължавал да звучи в главите им. Скоро намерили отговор. Консумацията! И така, с бързи темпове Западна Европа и САЩ издигнаха в култ потреблението. В тамошните магазини марките масло не трябва да са пет, а двайсет. Марките сирена не трябва да са десет, а петдесет или още по-добре сто (във Франция са над двеста). Автомобилните заводи сменят моделите на колите на шест месеца, а туристическите агенции предлагат почивки на места, които клиентите не са и чували. Всичко това и много повече доведе до безобразно замърсяване на природата, което вече граничи със самоубийство.

И тогава се появи коронавирусът. Загинаха хиляди хора, но не донесе ли той и катарзис? Нали нещастието може да причини и изтрезняване, опомняне, пречистване, отърсване от едно или друго?

За мен катарзисът се изрази в следното:

Премислих колко много неща съм планирал да купувам за себе си и за дома. В условията на изолацията нямаше как да стане – и разбрах, че спокойно мога да мина без тях. В моето семейство потреблението не е било на почит, а сега – още по-малко.

В социалната изолация между четирите стени се събудиха стари приятелски връзки. Започнах, макар и дистанционно, да общувам с хора, близки на сърцето ми, но не бях се чувал от години с тях.

Библиотеката ми вкъщи има над хиляда книги, но да си призная, от доста време не бях посягал към тях. Магнитът на телевизията се оказа силен. Сега не е така. Втръсна ми да слушам за вируса и посегнах към книгите си. Прекрасни са часовете на общуване с мъдри писатели.

От балкона на апартамента, съвсем обикновен в централната част на София, открих красотата на потъналите в пролетен цвят дървета. Иначе сутрин делово се запътвах към гаража, вадех колата и потеглях към офиса. Оказа се, че и в града природата живее красив живот, макар в позапуснатите дворове между блоковете.

Думата солидарност вече значи повече. Тя се прояви в отношението на застрашените лекари към всички нас, реални и потенциални пациенти. Тя се прояви и в дарителството, в труда на доброволците. Осъзнахме, че заедно сме повече от един.

И накрая. В такова време на изпитание характерът се проявява особено релефно. Включително характерът на политици и държавници. Ще цитирам историка Андрю Робъртс за „желязната лейди“ Маргарет Тачър, изправена пред най-тежка криза след световната война, че „за нея решителните практически действия са по-полезни от четенето на морал“. 

Катарзисът за всекиго е различен. Иска ми се да кажа на проклетия вирус, че го ненавиждам, но той ми даде някои прозрения.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах