Небесните пещери на Непал

Череп, при това човешки, беше кацнал върху ронлива скала в далечните северни покрайнини на непалския окръг Мустанг. Пит Атънс, ръководителят на интердисциплинарния екип от алпинисти и археолози, си сложи седалката и се завърза за въжето. Изкатери се по шестметровата скала, осигуряван от друг алпинист – Тед Хесър.
Когато стигна до черепа, той измъкна сини латексови ръкавици, да не би неговата ДНК да замърси находката, и полека го вдигна. Ейтън почти със сигурност беше първият човек, докоснал черепа през последните 1500 години. Постави го в подплатена червена торба и го спусна на тримата учени, които чакаха долу: Марк Олдъндерфър от Калифорнийския университет в Мерсед, Жаклин Енг от Западния мичигански университет и Мохан Сингх Лама от Непалската археологическа служба.
Олдъндерфър беше особено развълнуван от наличието на два кътника. Зъбите могат да предоставят данни за храненето и здравето на човек, както и за района, в който е роден. Биоархеоложката Енг бързо определи, че черепът вероятно е бил на млад мъж. Забеляза три заздравели фрактури по черепа и една отдясно на челюстта. „Следи от насилие – предположи тя. – Или пък го е ритнал кон?“
Но по-вълнуващо дори и от черепа беше мястото, откъдето беше паднал. Канарата, по която се изкатери Атънс, се намираше точно под висока стена от кафеникава скала, прошарена с розови и бели ивици. Близо до върха й имаше няколко малки пещери, издълбани на ръка в трошливата скала. Ерозията беше предизвикала частично свличане на стената и беше съборила черепа. При това положение какво ли още имаше горе?