Защо съпрузи, бащи, девери и дори свекърви упражняват насилие спрямо жените в семейството? Дали тези актове на насилие са следствие от това, че след години на изолация и продължителни войни тукашното традиционно общество внезапно беше запратено в XXI век? Кои афганци в това общество упражняват подобно насилие? Има значителни разлики между хазарите, таджиките, узбеките и най-многобройната и консервативна група - тази на пущуните.
В т.нар. Пущунски полумесец - областта от провинция Фара на запад до Кунар на североизток, животът бил (и в много отношение продължава да бъде) организиран според сбор от правила, известен като Пущунвали, „пътят на пущуна". В основата му стои понятието за мъжка чест, която се оценява по три вида собственост: зар (злато), замин (земя) и зан (жени). Принципите, върху които се гради почтеният живот, са мелмастия (гостоприемство), нанавати (подслон или убежище) и бадал (справедливост или мъст).
Колкото по-голямо е гостоприемството на пущуна, толкова по-голяма е почитта към него. Ако на прага му се яви чужденец или враг и помоли за подслон, честта изисква да го приеме. Ако някой нанесе ущърб на земята, жените или златото на мъжа, отмъщението е въпрос на чест. Мъж без чест е мъж без сянка, без собственост, без достойнство.
За пущунските жени обаче по принцип не е приемливо да оказват гостоприемство или да изискват възмездие. Те рядко имат активна роля. Третират ги като собственост, предмет на търговия или съперничество. Накрая някои не издържат.
В Кабул, в убежище за жени, избягали от домашно насилие, научих историята на момиче от едно от най-богатите пущунски семейства в граничеща с Пакистан провинция. Влюбила се в момче от неподходящо племе. Баща й убил младежа и четирима от неговите братя, а когато открил, че собствената му майка е помогнала на девойката да се спаси от разгневения си родител, убил и нея. В момента предлага 100 000 долара награда за трупа на дъщеря си.
Това са крайности, извършени от човек на крайностите. Много пущунски мъже обаче смятат, че тяхната мъжественост и самият им начин на живот са заплашени - от чужди войски, чужди религиозни водачи, чужди телевизии, международни правозащитни организации - и неотклонно се придържат към традициите, които толкова отдавна определят представата за мъжа пущун.