сп. National Geographic - Септември 2020
National Geographic KIDS - Септември 2020

Защо антителата не са ключът към побеждаването на коронавируса

13.8.2020 г.

Учени се натъкват на загадка при изследване на имунния отговор на пациенти с Covid-19.

от Carrie Arnold, National Geographic

Подобно на голяма част от света, Швеция също се оказва в здравата прегръдка на епидемията. Суу Алеман от Университетската болница „Каролинска“ по принцип изследва вирусите на хепатит B и C, но преди около 6 месеца започва да изучава Covid-19 и да следи имунния отговор на пациенти с тази болест. Именно тук тя се натъква на загадка.

По принцип тялото ни би трябвало да произвежда както защитни антитела, които пречат на вируса да нахлуе в тялото, така и Т-клетки – убийци, които съобщават на заразените човешки клетки да се саморазрушават, за да не позволят на вируса да се разпространява. Като цяло тези имунни отговори се появяват в тандем. Но в извадка от тестваните пациенти с положителен резултат за Covid-19  Алеман установява, че Т-клетки има, но без антитела. 

Други учени по света също стигат до подобни изводи. Една голяма част от тези изследвания са все още предварителни и лекарите не знаят какво точно означава това по отношение на ваксините или доколко хората са защитени от тежки форми на болестта. Но едно нещо е ясно: не само антителата са важни, когато говорим за имунитет спрямо COVID-19. „Не трябва да гледаме сляпо на тези тестове за антитела“, казва Алеман. 

„Не познавам друг подобен вирус“, добавя Рори де Вриес, вирусолог в Медицинския център „Еразъм“ в Нидерландия. „Живеем в специално време със специален вирус“.

Когато става въпрос за борба с патогените, тялото прилича на замък под обсада. Подобно на всяка една крепост организмът ни има няколко линии на защита, за да се брани от заразните микроби. 

Вродената ни имунна система е първата линия и целта й е да обезкуражи всеки потенциален натрапник, правейки тялото възможно най-негостопримено за него,  например повишава се телесната температура и се отделят патоггени с токсични химикали. Тя действа като яростен защитник и реагира срещу всеки знак, че клетка или протеин не принадлежат на самото тяло.

Тези защитни сили понякога могат да бъдат пробити от патогените, които са надхитрили имунната система и са задействали възпалителните процеси, отговорни за спирането на микробите. Когато това стане се намесва адаптивната имунна система – тук виждаме в действие антителата и Т-клетките. Тези защитни механизми се повяват след като е нахлул патоген и тялото е уведомено за заплахата.

В клетките се произвеждат антитела, малки протеини, които разпознават определени патогени известни като епитопи. Ако достатъчно антитела се захванат за вируса, той не навлиза в клетките на организма и не се репликра и затова не може да се разболеем. По подобен начин Т-клетките убийци разпознават епитопите в заразените клетки и им съобщават да се саморазрушат. Това е процес, който се е развивал с течение на стотици хиляди години и всичките оръжия на имунната система като цяло работят съвместно по безупречен начин.

Когато тялото активно се бори срещу даден патоген то мобилизира голям брой антитела и Т-клетки. През следващите седмици и месеци този брой може бавно да спадне. Това е нормално и дори благоприятно, казва Николас Вабрет, имунолог в Mount Sinai School of Medicine, Ню Йорк.

„Ако броят на антителата не намалее с времето в кръвта ни ще има само антитела без място за каквото и да било друго“, казва той.

Но защитите не изчезват напълно след тази начална обсада. Част от В и С клетките формират спомени за нашественцитие, докато в тялото продължават да циркулират малък брой антитела. В продължение на месеци, дори години, тези сили продължават да патрулират из кръвоносната система, далака, костния мозък и лимфните възли дълго след като инфекцията е приключила, така че ако тялото отново срещне същия патоген да може да реагира по-бързо. 

Понякога повторно заразен човек дори няма да прояви симптоми. В други случаи болестта може да протече много леко. Количеството и видът на антителата и Т-клетките, налични след инфекцията, могат да дадат информация на учените доколко ваксините ще успеят да защитят хората.

При повечето вируси антителата и Т-клетките обикновено се задействат заедно. Учените като цяло разчитат само на тестовете за антитела, тъй като те са по-бързи, по-евтини и по-лесни за администриране. Някои тестове за антитела могат да дадат резултати до минути или часове, докато тестовете с Т-клетки трябва да бъдат изпратени в специална лаборатория.

Но когато Алеман и други вирусолози и имунолози започват да изследват COVID-19, се оказва, че нещата стоят по различен начин. Алеман и колегите й започват да изучават как се развива имунитета при хора с положителен резултат за SARS-CoV-2.

Според очакваното, хоспитализираните пациенти генерират Т-клетки и антитела срещу SARS-CoV-2. Но при 2/3 от близките им контакти, при които болестта протича асимптоматично, има последващ отговор на Т-клетките, но тестовете не засичат наличието на антитела. „Беше много странно и много изненадващо“, казва Алеман.

Този доклад повдига съмнения относно ефективността на ваксина, тъй като стимулирането на производство на антитела е ключовата стратегия чрез която имунизациите защитават от болестта.

Ако някои хора, заразени със SARS-CoV-2, не произвеждат антитела, това вероятно означава, че те няма да реагират и на ваксината. „Но дори и Т-клетките да не предпазят от второ заразяване, това не означава, че ще се разболеете“, казва имунологът Антонио Бертолети от Duke-NUS Medical School.

Това, което все още никой не може да каже, е каква е връзката между Т-клетките и  превенцията на инфекцията. „Работим с този вирус от шест месеца, казва имунологът Вайскопф, и няма как да знаем какво ще стане след 12 месеца.“

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах