сп. National Geographic - Юли 2020
National Geographic KIDS - Юли 2020

Буките на Лозенската планина пазят манастира „Св. Спас“

28.5.2020 г.

Една от най-красивите горски пътеки около София води до Лозенския манастир „Свети Спас“, предпочитано място за разходка на много туристи.

Желанието да се разходим на открито след продължителната социална изолация кара мнозина да потърсят живописен маршрут сред природата, дори и в средата на работната седмица. Една от най-красивите горски пътеки около София води до Лозенския манастир „Свети Спас“, предпочитано място за разходка на много туристи само на крачка от столицата.

Пътеката за манастира тръгва от софийското село Лозен и се изминава за около 45 минути, криволичейки под буковите гори на Лозенската планина. До там води червена туристическа маркировка, която трудно може да бъде сбъркана.

Манастирът „Свети Спас“ е най-източната обител от възникналия през XIII век манастирски комплекс Мала Света гора. Той има богата и дълга история. Плячкосан от османците през 1382 г., манастирът е възстановен през XVII век, за който период историците разказват, че приютява в себе си книжовна и калиграфска школа.

През XVIII век манастирът отново е опожарен и запустява, но през 1821 г. е издигнат отново върху старите си основи. Тогава е изградена и съществуващата и до днес църква, изографисана от Никола Образописов и учениците от прочутата Самоковска школа Христаки Захариев и Димитър Христов. Повечето от стенописите на църквата са добре запазени, а освен традиционните евангелски сцени могат да бъдат видени още образите на Кирил и Методий, Иван Рилски, Евтимий Търновски, Константин Софийски, Света Петка, Света Неделя и други.

Интерес за историците представляват ктиторският надпис на игумен Кирияк и иконата на сръбския княз Владимир Дуклянски, женен за Косара – дъщеря на цар Самуил.

През Възраждането манастирът се превръща в средище на националното освободително движение, а местните хора разказват, че в него често е оставал да пренощува Апостолът на свободата Васил Левски.

От манастира се отваря красива гледка към Софийското равно поле и Стара планина. Желаещите да продължат изкачването могат да достигнат до високия 1182 м връх Половрак, чието име от езика на траките се превежда като „орлов взор“, защото от там могат да бъдат видени още Витоша, Рила, Плана планина, язовир и „Искър“.

Малко под върха се намира и мемориалът на неизвестния четник от хвърковатата чета на Георги Бенковски, както и Пещерата на отшелниците.

Каквото и да е причината да търсите досег с природата, помнете едно – трябва да я пазим чиста! /БГНЕС

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах