сп. National Geographic - Април 2020
National Geographic KIDS - Април 2020

„Хардуерната столица“ на Китай спира да функционира заради страха от коронавируса

19.2.2020 г.

Импровизирани барикади и недостиг на работна ръка от мигранти слагат край на живота и индустрията в Йонгканг, един от най-големите индустриални центрове в Китай.

от Jane Qiu, National Geographic

Йонгканг се счита за „хардуерната столица“ на Китай. Разположен в сърцето на източната провинция Чжецзян, градът има около 10 000 фабрики, които произвеждат продукти като роботски ръце, автомобилни части и домакински уреди и всяка година изнасят продукция за цял свят, която възлиза на стойност 4 милиарда долара.

Или поне такъв бе живота в Йонгканг – чието пълно име означава „вечно здрав“ – преди новият коронавирус да зарази близо 43 000 души в Китай.

Макар ¾ от заразените с болестта да живеят в провинция Хубей, епидемията и транспортните ограничения през изминалите три седмици оказаха смазващ ефект върху труда на мигрантите в Китай – особено в производствени центрове като Йонгканг. Управленската фирма Moody’s Analytics прогнозира, че епидемията може да съкрати един процент – около 141 милиарда долара – от брутния вътрешен продукт на Китай.

„Без финансови приходи не зная още колко ще издържим“, казва 32 годишният мениджър Ванг Вейванг от базираната в Йонгканг малка компания Mali’ao Industry & Trade Limited, която произвежда домакински електроуреди. В този едномилионен град близо половината жители са регистрирани като работници-мигранти, много от които пътуват по над 1000 км от далечни провинции като Съчуан, Юнан и Гуинджоу, за да работят във фабриките на Йонгканг. Китай разчита на 300 милиона работиници от провинциалните региони на страната, като над 60% от тях – 174 милиона – са мигранти, според държавните медии. Това означава, че работниците-мигранти в Китай се равняват на половината от населението на САЩ.

От миналата седмица мениджъри на фабрики могат да искат разрешение от общинските власти да отворят врати отново, „но условията са много строги“, казва Ванг. Хората извън града трябва да минат през задължителна карантина от 14 дни при пристигане, съобщава изданието Yongkang Daily. Градските власти изискват от фабриките да дезинфектират всички работни места и да осигурят маски на работниците. От работниците ще се изисква да живеят на място осигурено от работодателя, да се хранят заедно, и всеки ден да се следи температурата им.

„Не можем да си позволим да направим подобно нещо, казва Ванг. Дори и да можехме, то желаещи да работят няма.“

Градът забранява влизането на пътници, пристигащи на гарите, ако нямат hukou – документи, които доказват произхода на приносителя им. Тези пришълци биват quanhui („убеждавани да се върнат“). След избухването на епидемията, край гарата започва изграждането на импровизиран хотел, където пътниците могат да отседнат до заминаването на следващия им влак.

Пътуващите с коли стигат до блокади – някои импровизирани, други по-строги. Пътищата в града са затворени, с изключение на ограничен брой магистрални изходи, откъдето могат да преминат само хора с доказано местно местожителство. Градовете и селата около Йонгканг набързо скалъпват барикади – от огради, бамбукови пръчки до изкопи – за да ограничат влизането на външни лица.

Посланието в града и страната е ясно: Не отивайте никъде, не се връщайте още.

„За мен това е сериозен проблем“, казва Ванг Вейванг. Трябва да плащам наем за фабриката, банкови заеми, както и заплатите на работниците и социалните им осигуровки. Moody  изчисляват, че загубите за САЩ са около 93 милиона долара в БВП поради ограниченията в бизнес пътуванията, туризма и търсенето на стоки.

Положението на Ванг Вейанг въпреки това е доста по-изгодно от това на много други, тъй като той произвежда продукти за местния пазар. „Глобите за закъснели пратки са феноменални, казва Ванг Вейванг. За тях не финансовите загуби е най-лошият кошмар, а фалитът.“

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах