от Sydney Combs National Geographic
Най-ранната история за деня е свързана с езическите празници на изобилието Луперкалии, които векове наред се отбелязвали в средата на февруари в чест на плодородието. Мъже принасяли в жертва коза или куче. После младежи вземали ивици кожа от жертвените животни и ги използвали да налагат с тях младите жени за плодородие.
Луперкалиите били един от малкото останали езически обичаи 150 години след признаването на християнството в Римската империя. Когато папа Геласий встъпва в длъжност в края на пети век той слага край на честването им. Скоро след това католическата църква обявява 14 февруари за ден на празненства в чест на мъченика Свети Валентин.
Джак Б.Оруч, професор в Университета в Канзас, твърди, че поетът Джофри Чосър е първият свързал Деня на Св. Валентин с романтичната история в поемата си „Птичия парламент“.
Оруч предполага, че Чосър може да е свързал Денят на Св. Валентин с любовна история повече или по-малко случайно – това е приблизително времето, когато европейските птици започват да се чифтосват. По-късно други поети, в това число Шекспир, последвали пример на Чосър и спомогнали за изграждането на романтичното значение, което придаваме на празника днес.
Според оценки има над 10 800 светци от тях повече от 30 носят името Валентин, като има и няколко Валентини. Двамата от тях се открояват като вероятни кандидати, но никой от тях не се е свързвал със сърдечни вълнения. И двамата са били мъченици погубени от римския император Клавдий. И за двамата се твърди, че са загинали на 14 февруари, макар и в различни години.
Първата картичка за празника датира от 1415 г., когато Херцогът на Орлеан е изпратил картичка на жена си докато е бил заточен в Лондонската кула.