Дълги крака и безкраен врат: жирафите стигат до около шест метра височина и се извисяват над всички останали животни на сушата. Това не винаги е било така. Първоначално те са били много по-малки от онези, които днес можете да видите в зоопарка.
За да проследят развитието изследователите сравняват генома на жирафи и окапи, които също принадлежат към групата на жирафоподобните. За около 11,5 милиона години обаче двата вида са се развили в различни посоки. Докато окапи остават малки, жирафите се изстрелват нагоре. Те нямат повече шийни прешлени – техните просто са по-издължени.
Гигантските им размери обаче изискват много от тялото им. Особено за по-големите, при които вратът стига два метра, предизвикателството за сърдечносъдовата система е голямо. За да се изпомпва кръв към мозъка е нужно изключително силно сърце.
Като част от изследването учените идентифицирали 70 гена, които определят дългия врат на жирафа и адаптират организма към огромния размер на тялото - повечето то тях регулират нервната и сърдечносъдоавата система. Учените обясняват, че промените в скелета и сърдечносъдовата система вероятно са се случили заедно.
За какво служи обаче дългият врат? Дарвин предполага, че някои жирафи имат по-дълги вратове от други и се ползват от доста предимства, тъй като стигат до храна във високите части на дърветата до която другите нямат достъп. Тъй като дълговратите жирафи имат по-големи шансове за оцеляване те предават ръста си от поколение на поколение.
Но, големите животни често не хапват нищо по високите етажи, а търсят храната на по-ниско. Възможно е тогава не приемът на харна да е предопределил дългите им вратове а поведението на ухажване, тъй като мъжките се бият и по този начин се опитват да впечатлят женската.