сп. National Geographic - Септември 2019
National Geographic KIDS - Септември 2019

Да преплуваш Голямото тихоокеанско сметище

26.8.2019 г.

Плувецът на дълги разстояния Бен Лекомт събира проби за изследване от океанска пластмаса.

от Mary Anne Potts, National Geographic

На близо хиляда мили югозападно от Сан Франциско 52-годишният плувец на дълги разстояния Бен Лекомт изследва едно от най-замърсените места в океана. Той почти приключва плуването си през Голямото тихоокеанско сметище, където се завихрят 1,8 трилиона пластмасови изделия с тегло близо 90 000 тона.

През 2018 г. той се опитва да стигне от Япония до Калифорния, за да постави рекорд за най-дългото в света преплувано разстояние, но след като изминава 1500 морски мили за 165 дни е трябвало да отложи последния етап поради повреда в помощната лодка, която го съпровожда. По време на този опит той се сблъскал с толкова пластмаса, че се вдъхновил да преплува епицентъра на морските пластмасови отпадъци. По време на плуването екипът на Лекомт, който се състои от 10 души, събира данни и водни проби, за да изследва разпространението на микропластмасата и други опасни частици.

Ето какво разказва Лекомте в интервю:

На какъв вид останки сте се натъквали досега?

Една голяма част са рибарски съоръжения като мрежи и кошове. Срещат се и остатъци от други човешки дейности: домакински продукти като опаковки от перилни препарати, соев сос, бутилки от минерална вода, капачаки. Гледам ги и си мисля... о, това съм го виждал и у дома.

Под повърхността тези парчета се разпадат на микропластмаса. Трудно е да се видят, но това, че не са видими на повърхността не означава, че ги няма. Когато плувам виждам, че има много микропласмаса във водата.

Можете ли да опишете какво е усещането да плувате през микропластмаса?

Прилича на мъгла, супа или смог. Това се вижда с просто око. Първо мислех, че е планктон, отражението на слънцето, което отскача от планктона. Един ден взех мрежа, за да го изследвам. Оказа се, че е пластмаса.

Ако аз се обърквам, тогава си представям колко лесно е за морските обитатели да се подведат. Откриваме пластмаса в стомасите на мъртви риби. Видяхме албатрос, как се храни с микропласмаса от повърхността на водата. Виждаме микропластмса и в морски обитатели като медузи или планктон.

Попадали сте и на голям брой „призрачни мрежи“. Какво точно представляват?

Предполагаме, че това са мрежи, които са се отделили от лодките без рибарите да разберат. Но когато видиш как са завързани започваш да подозираш, че е направено нарочно. Когато на рибарите вече не има трябват износените мрежи е по-лесно просто да ги метнат през борда с другите такъми, които няма да използват.

А това създава проблеми, тъй като морските обитатели могат да се заплетат в тях. Преди два дни видяхме три или кашалота, оплетени в мрежи.

Не мисля, че пластмасата сама по себе си е вредна. Мисля, че е вреден начина по който я използваме. Тя е много удобна. Не ни пука какво се случва след като вече сме я използвали, но тя е пълна с химикали. Рибата я изяжда, така попада в хранителната верига и в крайна сметка стига до нас.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах