от Пол Салопек
Индийското правителство планира безпрецедентна програма, която да събере заедно 30 големи индийски реки чрез повече от 14 000 километра бетонни канала.
Днес Индия е изправена пред критична ситуация с водата с исторически размери: около 600 милиона души – близо половината от населението на странта – се борят или с жесток недостиг на вода или замърсени водоизточници. Правителствени инженери предлагат да облекчат криззата, като отклонят „излишната“ вода от едно речно корито към друго - колосална намеса в решенията на природата, които биха могли да помогнат за контрола над наводненията, причинени от мусони, да подобрят напояването и да генерират хидроенергия за жадните жители на страната.
„Индийското правителство възнамерява да постигне универсален и справедлив достъп до чиста питейна вода за всички до 2030 г.“, обеща министърът на Водните ресурси, речното развитие и обновление на Ганг на неотдавнашна конференция посветена на водата – Нитин Гадкари.
Скорошно проучване на WWF установи, че едва една трета от от най-дългите реки на планетата все още се определят като свободно течащи. Река Колорадо и притоците й са били преграждани толкова стотици пъти, че реката едва стига до мексиканската граница.
По време на съветския период Русия планирала да насочи обемът на всички сибирски реки към полетата засети с памук, намиращи се на хиляди километри в Централна Азия, чрез канали, издълбани с помощта на атомни бомби.
Планът на Идния е почти толкова амбициозен.
Към мометна Делхи е заделила 2,25 милиарда долара за свързването на реките. Първият тест, който ще бъде финансиран, е отклоняването на вода от Кен към Бетва. Двете реки, и двете притоци на Ганг, ще бъдат съединени от 231 километра канали. За осъществяването на идеята ще са нужни два язовира с площ близо 60 квадратни километра, а еколозите са категорични, че ще оспорват проекта в съда.
Екологът Рагху Чундават отбелязва, че голяма част от земята ще бъде наводнена от проекта Кен-Бетва в рамките на националния парк „Пана“ – един от резерватите за застрашени тигри в Индия.
Фермерът Сингх предлага по-прости решения за проблема.
Той работи с местни земеделци и правителството като за полседните 10 години популяризира издълбаването на повече от 8000 езера за дъждовна вода. Много съседи са приели неговата практика и разделят земеделската земя за четири предназначения: една трета за плодни дръвчета, една трета за земни култури, една трета за животни, а останалата част за съхранение на вода. Сингх обработва реколтата си на място: консервира манго, което е прибавена стойност към продукта. Той дори е направил малък музей на човешката история Humane Agrarian Center.
Сингх има свой собствен резервоар на територията на фермата си и не страда от липсата на вода.