сп. National Geographic - Август 2020
National Geographic KIDS - Август 2020

„Приключенец на годината“ - Морийн Бек

21.3.2019 г.

Наскоро National Geographic обяви своите „Приключенци на годината“ за 2019. В рамките на няколко дни ние също ще ви запознаем с историите на 6 души, които преместиха границите на „възможното“.

Родена без една ръка, Морийн Бек, един от „Приключенци на годината“ на National Geographic за 2019 г., премества пределите в катеренето.

от Джейми Мой

През 2009 г., след като завършва колеж във Върмонт, Морийн „Мо“ Бек започва да се занимава с ледено катерене. Тя публикува следното изказване на rockclimbing.com, тогава популярен източник за всичко свързано с катеренето: „ Ей, хора, нямам лява ръка от лакътя надолу. Отрязах края на пикел Trango, сложих винт в него и го прикрепих към протезата си. Дали така ще мога да се катеря?“

Бек е един от най-разпалените поддръжници за адаптивно катерене в САЩ. Тя смята, че още не сме видели докъде могат да стигнат катерачите. „Не знам кой е реалния предел“, казва тя.

Сред отговорите, които получава един се откроява на фона на останалите. Той идва от основателя на Trango, Малкълм Дейли, който също се катери само с три крайника (долната част на десния му крак липсва). Дейли отвръща, че, да, може да използва инструмента стига да не съди компанията, ако нещо се случи и я кани да участва в състезанието Gimps on Ice в Юрей, Колорадо. То е идея на компанията Paradox Sports – нова организация в Боулдър, Колорадо, чиято цел е да направи леденото катерене достъпно за хора с увреждания.

Дотогава Бек, която е родена без долната част на лявата си ръка, не е участвала в подобни мероприятия с други хора с увреждания. Тя израства в малък град край националния парк „Акадия“ в семейство, което обича да прекарва време сред природата и има трима по-малки братя. Родителите й не се отнасят с нея по-различно, отколкото с останалите си деца и Бек се научава как да се справя въпреки липсващата й ръка в различни ситуации: например като прикрепва гребло към протезата си, за да може да кара кану. В училище настоява да прави всички упражнения в часа по физическо. При поканата на учители или треньори да пропусне дадено занимание тя отвръща: „Смятате, че не мога да се справя ли? Вижте това.“

Когато Бек пристига в Колорадо за състезанието Gimps on Ice, тя вижда хора, които се раздават до краен предел при катеренето, а вечер пият и се веселят като за последно. „Разбрах, че това са моите хора“.

Бек става свидетел на поставянето на ново начало в катеренето: идеята, че спортът може да се практикува и дори да се издигне до нови висоти от хора с увреждания подобно на  пара колоезденето и пара ските. За първи път в живота й Бек се радва на връзка с други хора като нея.

През април 2013 г. Бек участва в GoPro Mountain Games без намерение за победа. На следавщата година в Атланта, САЩ организират първия Шампионат по адаптивно катерене. Бек е единственият участник в нейната категория и печели състезанието заради самото участие. Спечелният медал я класира за Световния шампионат по пара катерене в Испания, където става първата американка, спечелила отличие в това състезание и където се среща с други едноръки жени, катерещи се подобно на нея.

Оттогава Бек е спечелила шест национални титли, както във формата за катерене с въже, така и за боулдъринг и успешно защитава титлата си на Световен шампион във Франция през 2016 г. (Световният шампионат по пара ктерене IFSC Paraclimbing World Championships се състои на всеки две години.) На следващия Шампионат в Австрия Бек финишира трета. „Беше прекрасно, че загубих“, казва тя. „Имаше повече жени в моята категория от когато и да било и те бяха много по-силни от когато и да било.“

Световният шампионат по паракатерене, предвиден за 2020 г. е преместен за 2019 г., за да не се припокрива с Олимпийските игри. Бек казва, че това ще бъде последното й състезание, за да може да се концентрира върху други свои амбиции, свързани с това да помага на хора с увреждания да участват в катеренето.

Бек не се задоволява само с катеренето - през август миналата година тя завършва първата си планинска експедиция. Заедно с адаптивния катерач Джим Иуинг тя изкачва Lotus Flower Tower в Канада, грантиен връх висок 2570 метра. Възнамерява да посети националния парк „Йосемити“, за да пробва издръжливостта си на едни от най-големите стени на Америка, които се извисяват на 940 метра над земята.

„Не зная до къде можем да стигнем“, казва тя относно възможностите на катерачите с увреждания. „Още не сме открили“.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах