сп. National Geographic - Февруари 2021
National Geographic KIDS - Февруари 2021

Смъртта на американски мисионер застрашава изолирано племе

30.11.2018 г.

Жестоката смърт на американски мисионер на Андаманските острови в средата на ноември повдига нови и спешни въпроси за оцеляването на изолираните племена, с които не е осъществяван контакт, и правото им да останат незасегнати от намесата на външния свят.

oт Скот Уолъс, National Geographic

Двайсет и шест годишният американец Джон Алън Чау пътувал до Северен Сентинел с цел да покръсти отдалеченото племе.

Разположеният сред корали остров е абсолютно забранен за посещения от чужденци. Тук живее едно от най-изолираните общества на ловци-събирачи, известни като сентинелци. Северен Сентинел е част от Андамнаските и Никобарските острови, архипелаг, който попада под администрацията на Индия и се намира между южния край на Индия и западното крайбрежие на Мианмар.

Никой не знае със сигурност от кога сентинелците живеят там, но според някои проучвания племето вероятно е мигрирало от Африка преди десетки хиляди години.

Подобно на други неконтактни и изолирани племена по света, най-вече в амазонските тропически гори, се смята, че сентинелците са силно застрашени от заразните болести, донасяни от чужденците, срещу които те имат малка или никакава имунна защита.

Сентинелците са пъргави стрелци, които имат страховита репутация на самоотвержени защитници на земите си. Смята се, че са не повече от стотина и че са единствените обитатели на обраслия с гори остров. Повечето от предишните опити на хората да се свържат с тях са били посрещани с дъжд от копия и стрели.

Режисьор на документалния филм на National Geographic за Андаманските острови е бил ранен от копие, хвърлено по него, докато заснемал сентинелците от лодка през 1974 г.

И днес прословутите снимки на воини с лъкове и стрели по белите пясъчни брегове, заснети от фотографа на National Geographic Рагхубир Сингх остават свидетелство за отричането на външния свят.

Тази жестока репутация е била подсилена през 2006 г., когато двама заспали в лодката си рибари били убити от племето, след като течението отнесло сала им до брега.

„Последната крепост на Сатаната?“

В записките си Чау отбелязва въпроса: „Възможно ли е това да е последното убежище на Сатаната?“. При първия му опит да се доближи до острова стрела пронизала копие от Библията, която Чау бил вдигнал над главата си. Той видял как други двама приготвяли стрели за лъковете си и бързо се оттегля с каяка си. Решил обаче да се върне там отново същата вечер, като инструктирал рибарите, съпровождали го преди да не го чакат, а също и да предадат записките му на приятел в Порт Блеър, административната столица на Андаманските острови.

На 17 ноември рибарите минали покрай брега. От разстояние те видели сентинелци да влачат тяло и да го погребват на брега. От начина, по който бил облечен трупа те предположили, че вероятно става въпрос за Чау.

Полицията е обвинила седем души – в това число рибарите и местен инженер, който помогнал на Чау да осъществи плана си – за виновни и за нарушаването на закона, който строго забранява посещенията на острова.

„Той е знаел, че е много вероятно да бъде убит“, казва Мадхусри Мукерджи – редактор в Scientific American и автор на книгата The Land of Naked People - описание на нейните преживявания сред местното население на Андаманските острови. „Той искаше да се превърне в мъченик за християнството, какъвто всъщност е. Това, което не е осъзнал е, че това събитие ще доведе до действия, които ще навредят на племето“.

Паралел с Амазония

През  1960-те, 70-те и 80-те, индийските власти полагали активни усилия да „умиротворят“ аборигенските племена на Андаманските острови, в това число и сентинелците. Така наречените експедиции за „оставяне на подаръци“ стигали до брега и за местните били оставяни кокосови орехи, банани и пластмасови играчки. През 1991 г. тези експедиции постигнали някакъв успех, защото тогава няколко сентинелци излезли на брега невъоръжени и поздравили приносителите на даровете.

Тези усилия са били сходни с идеята на експедициите предприемани през XX век в Амазония. Там бразилски скаути, както и американски мисионери използвали примамката на индустриалните стоки и домашната реколта, за да спечелят неконтактните племена на ловци - събирачи, обитаващи джунглата.

„В миналото, мисионерите са осъществявали контакт с изолираните племена в Амазония, като често ставали причина за смърт и уронване на местните култури“, казва американският антрополог Глен Шепърд.

Подобно на умиротворените племена в Южна Америка, местните хора от Андаманските острови скоро станали жертва на заразни болести и социална дезинтеграция в резултат на контакта.

Предвид тези тежки последици индийските власти забранили „оставянето на подаръци“ за сентинелците.

Смъртта на Чау отново повдига въпроса за съдбата на това отдалечено племе. В отворено писмо до медиите от 26 ноември група видни индийски антрополози и активисти призовават правителството да спре всякакви опити да бъде върнато тялото на мисионера.  „Правата и желанията на сентинелците трябва да бъдат уважени“, се казва в писмото.

„Нищо няма да бъде постигнато, ако конфликта ескалира.“

Уникалното положение на сентинелците като единственото неконтактно племе в света, обитаващо свой остров, ги прави „изключително уязвими“, на болести, пренасяни от вън, казва специалистът Соуфи Григ. „Това е основната причина поради, която трябва да уважаваме правото им да останат неконтактни“, допълва тя. „Те ясно са показали, че не искат да имат допир с външния свят.“

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах