от Джим Крейн, снимки: Ник Ханс
Какво ще се случи с Близкия Изток, когато търсенето на петрол секне? Вероятно ще заприлича на Дубай.
Познаваме Дубай като хипер-глобализираната финансова столица на Обединените Арабски Емирства, пищен град-държава, осеян с небостъргачи и изкуствени острови. Но някога Дубай е бил град на петрола. През 1975 г. нефтът е представлявал 2/3 от БВП на Дубай. Оттогава приносът на изкопаемото гориво към икономиката на страната започва да намалява. Днес той е почти нулев.
Емирството не е пострадало от това. Дубай е изградил своя нова идентичност като търговски, туристически и банков център, с много добър пазар на недвижими имоти. Така той се превръща в първата успешна след-петролна икономика в Близкия Изток.
Младите араби считат Дубай за модел в региона: толерантно ислямско общество, дипломатически неутрален, абсолютно капиталистически и рязко автократичен.
Дръзкото управление на Дубай не е за традиционалисти. Експериментите, свързани с развитието на града, носят богатство и превръщат емирството в световен възел за търговия и отдих. Този процес в същото време го е превърнал в преходен град и пъстра смесица от култури. Това е така, защото голяма част от трите милиона жители са краткосрочни икономически мигранти.
Според правителствени данни едва 8% от дубайците са граждани на ОАЕ. Останалите 92% са чужденци от най-различни страни по света. Емигрантите буквално са построили града от нулата и ръководят ежедневното му функциониране. Според стриктните закони за жителство обаче, Дубай за тях е място за живеене, но не и роден дом.
Демографският дисбаланс е основно в полово отношение. Градът е един от метрополисите с най-много мъже – около 70%, сочат правителствени данни. В бедните квартали, като работническия „Сонапур“, жени почти няма.
Комбинацията от преобладаващо мъжко население и социална толерантност е създала огромен пазар за проституция – незаконна, но тихомълком приета от властите. Публичните домове в Дубай са с различни категории. При работничките също има разделение - проститутките с европейски и арабски произход са сред най-скъпите.
Дубай е отворен град, който се гордее с приятелските си отношения със съседните страни и с това, че приема почти всички. Търговци и туристи се изсипват тук без визи, като някои ускоряват влизането си в страната със сканиране на ирисите на автоматични пунктове на летището.
Дубай от друга страна е и полицейска страна – навсякъде има електронно наблюдение и в затворите наред с престъпници и длъжници има и политически активисти, които публично изразяват недоволството си от монархическото управление. Разговорите за политика са строго забранени.
Критиците обаче си задават въпроса дали моделът на Дубай е устойчив.
Този търговски център вече няма свои петролни запаси, но той самият консумира огромни количества твърди горива. Енергията в страните от залива е евтина и затова дори автобусните спирки са с климатик. Плувните басейни се охлаждат. В моловете на Емирствата можете да се спускате със ски в продължение на два часа срещу 50 долара, дори когато навън е 43 градуса по Целзий.
Тук Дубай също отива твърде далеч. Този град и съседните му се намират в челните редици на виновниците за климатичните промени. Покачващите се летни температури заплашват да превърнат Залива в необитаема територия, вероятно дори в рамките на нашия век.
Дубай не е особено притеснен и полека покачва градусите. Той стори огромната електроцентрала „Хасиян“ – първата в Залива, която ще гори въглища. Предстоящият скок на въглеродни емисии единствено означава, че емирството ще се превърне в един от основните замърсители в света.
Все пак Дубай обича да е на първо място.