сп. National Geographic - Октомври 2018
National Geographic KIDS - Октомври 2018

Нужни ли са ни върхове в живота?

14.5.2018 г.

Предговор от книгата „Първите седем“ от Боян Петров, издателство „Вакон“

Върховете далеч не са само високи точки от релефната карта в кабинета по география. Не са и места за вманиачени туристи, влюбени трекери или амбициозни алпинисти. Върховете са преди всичко необятно поле за изява на човешкия дух и място да изпробваш уменията си за оцеляване в живота – ­­­пряко и преносно.

Мързеливите в душата си хора записват по едва няколко върха през целия си живот. Когато се обърнат назад, представителите на тази категория трудно правят разлика между изтеклите години. Повечето им житейски дейности се сливат в аморфна маса, от която с голямо усилие могат да  извлекатнещо запомнящо се.

Активните хора работят, тренират, подготвят се и изкачват върхове. По пътя си преодоляват редица стъпала, падат и стават, има сополи и сълзи, драми, съмнения и много терзания. Колкото по-нагоре се качват, толкова по-силни и борбени стават. Увереността, че ще издържиш трънливите изпитания нараства пропорционално с преодоляването им. Колкото по-често се провокираш и изправяш пред нови трудности, толкова по-мотивиращо става ежедневието, толкова повече ти се живее всеки ден.

За мнозина върхът е точка, от която може да слизаш само надолу. За мен обаче той е онова високо място, от което аз ясно съзирам следващата си цел. Тя е още по-трудна, още по-далечна и с времето става все по-желана. Слизам надолу само за да се подготвя още по-добре и пак да поема нагоре. И така животът ми преминава в планиране на нови скокове, изчисляване на рискове, изкачване на стотици малки върхове и гигантите зад тях. Колкото по-висока е пирамидата на върха, от толкова повече блокчета е съставена. Почти не сънувам проекти, за които не съм пренесъл достатъчно от тежките малки блокчета в основата, не съм пролял необходимата кръв, не съм съзерцавал стотици изгреви и залези. Стъпването на най-високата точка винаги носи спокойствие. Давам си сметка, че щом съм горе, значи съм уцелил правилните стъпки по дългия път към облаците. Става ми леко, крилата ми порастват с още няколко пера, а желанието за следващия връх е отново посято.

Далеч съм от мисълта, че написаното в тази книга е изчерпателно и съответства на догмите, описани в класическите учебници и ръководства по алпинизъм. Изходил съм основно от личния опит, преживявания, несполуки и успехи. Не съм професионален алпинист, а изследовател-зоолог. Описал съм моя път, подход и причините, поради които изкачвам върховете. Спрях се на числото седем, защото седемхилядниците са общо 14 и вече се намирам малко след средата на тази знаменита колекция, известна като „Хималайската корона“. От друга страна, първите седем години в нашия живот са един от най-важните ни житейски периоди. Тогава се формират повечето качества, които моделират нашите по-нататъшни цели, поведение и същност.

Можех още много да напиша за организацията, храненето, тренировките и живота по време на експедициите. Много от детайлите в подобни книги остават скрити и недоизказани. Нарочно пропуснах някои части и глави, повечето от които пораждат въпроси и тревоги. Ще ги опиша по-нататък, надявам се във „Вторите седем“, когато ще съм преживял още оцелявания и ще съм записал в актива си още върхове. Искам да съм сигурен какви съвети давам, за да не ми тежи на съвестта, ако някой се пребие някъде.

И да не забравяме – животът по върховете е ужасно ветровит. Колкото по-високо стъпваш, толкова повече трябва да си отваряш очите и да удържаш поривите на живота. Тази книга няма да ви изкачи на върховете, тя просто ще ви да даде идеи за подготовка и данни за планините, които може да поискате да изкачите. Бъдете смели, истински живи, поставяйте си дръзки цели и изкачвайте върхове!

„Първите седем“, издателство ВАКОН

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах