сп. National Geographic - Юли 2020
National Geographic KIDS - Юли 2020

Балканският предтеча на човека

6.6.2017 г.

Международен екип от учени доказва, че най-древният предтеча на човека е живял преди 7,2 милиона години на Балканския полуостров.

На 22 май 2017 г. авторитетното научно списание PLOS ONE публикува две статии от изключително значение. В тях колектив учени от Германия, България, Гърция, Канада и Франция аргументират твърдението, че еволюционната линия, водеща към появата на човека, се е зародила на Балканите преди 7,2 млн. години.

Ръководители на колектива са проф. Мадлен Бьоме от Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген и директорът на Националния природонаучен музей в София проф. Николай Спасов.

Разговарям с проф. Спасов за откритието и неговата важност. Действително ли най-древният човек, както обявиха някои медии, е живял на Балканите?

Проф. Николай Спасов: Това определение не е точно. Нашето откритие е свързано със същество, дало начало на отделянето на човешката линия от тази на шимпанзето, което е най-близкият ни съвременен родственик. Може също да се каже, че въпросното същество е последният общ предшественик на шимпанзето и човека.

Къде и кога е живял този предшественик е широко дискутиран в палеоантропологията въпрос. Според досегашните теории разделянето е станало преди около 7-8 млн. години в Африка. Ала древните останки, открити край Пиргос Василидис в Гърция и в местността Азмака край Чирпан в България, представят нов сценарий.

Как откритията в Гърция и България променят установените досега научни представи за първото същество, поело по пътя на очовечаването?

Н.С.: Още през 1944 г. немският палеонтолог фон Фрайберг открива на юг от Атина долна челюст на същество, което той смята за древна маймуна, мезопитек. Челюстта е занесена в Германия, където през 1972 г. е изследвана повторно от известния палеонтолог фон Кьонигсвалд. Той дава на съществото, на което е принадлежала, наименованието Graecopithecus freybergi, грекопитек.

Кьонигсвалд обаче го смята за хоминид, а не за маймуна. Възрастта на откритата челюст е 7,175 млн. години. Дотогава за най-късен хоминид на територията на Европа се смята уранопитекът – неговата възраст е 9 млн. години.

Какво става с челюстта на грекопитека?

Н.С.: Странно или не, около 1990 г. челюстта е изгубена... За огромно щастие, тя бе отново намерена в катакомбите на Нюрнберг от проф. Мадлен Бьоме от Зенкенбергския център за човешка еволюция – заедно с кости на животни от находището в Пиргос Василидис, които дотогава не бяха описвани.

Самата челюст е в лошо състояние и това бе една от основните причини дълго време грекопитекът да бе с неясно място в семейството на хоминидите.

Хоминиди, хоминини...?

Н.С.: Хоминиди са представителите на семейството на човека по зоологическа класификация: самият човек, орангутанът, горилата, шимпанзето, както и всички техни преки предшественици.

По-малката категория, за която говорим тук, е хоминини. Тя включва само човека и неговите преки предшественици – тези, които, образно казано, са се отделили от маймуните и са поели към очовечаване. Основните белези на хомининте са изправеност, увеличаване на мозъчния обем, освобождаване на ръцете, скъсяване на кучешките зъби, които вече не са нужни за борба и заплашване.

При изправянето на два крака зъбите губят ролята си на оръжия и се развиват други белези, които помагат както във вътревидовите схватки, така и срещу външни врагове – като например мощните гърди и рамене, каквито има и при горилите. Борбата е вече с ръце, а по-късно и с примитивни оръжия, държани в ръцете, но не със зъби.

Хоминин ли е грекопитекът?

Н.С.: Както споменах, преди последното изследване на повторно откритата челюст, което бе направено с най-модерни методи, за грекопитека вече се знаеше, че принадлежи към семейството на хоминидите, но той имаше неясно място в него.

В крайна сметка се установи, че това същество е и най-старият предчовек – хоминин. Възрастта на грекопитека надвишава с няколкостотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Африка и смятан досега за най-древния хоминин.

Да се върнем към българското откритие, което явно е важна част от това еволюционно пренареждане.

Н.С.: Конкретно българското откритие се състои от един зъб, по-конкретно четвърти горен предкътник, намерен в местността Азмака край Чирпан. Тази дребна по размерите си находка има огромно значение, особено в съчетание с откритата през 1944 г. в Гърция челюст.

Как се стигна до откритието?

Н.С.: Цялата история на откритието е малко дългичка, защото започва от детството ми – с онова възхищение и копнеж, което ми вдъхваха невероятните илюстрации на художници като Зденек Буриан, рисували сцени от живота на първобитните хора.

Моята мечта да изучавам нашите далечни предци и техния свят се роди именно тогава. Постепенно, но последователно и сигурно палеонтологията и археозоологията, изследването на еволюцията на гръбначните животни се превърнаха за мен в съдба и начин на живот. Ето защо, наред с всичко останало, откритието, за което говорим сега, е и сбъдване на моя отколешна мечта. Просто не мога да не го подчертая!

Още в края на 90-те години си бях дал сметка, че по нашите земи може да бъдат намерени останки от хоминиди – най-малкото, защото само на по-малко от 100 км оттук, в Гърция, бяха открити кости от уранопитек. Тогава с проф. Цанков и проф. Дени Жераадс от Франция, с моите докторанти Георги Марков и Латинка Христова, както и с д-р Красимир Стоянов от Югозападния университет в Благоевград създадохме група за изследване на късномиоценските континентални наслаги по река Струма в търсене на нови палеонтологични находища.

С гордост ще заявя, че направихме открития, които прекроиха геологията на Струмския район. Създадохме българска школа в палеонтологията на миоценските гръбначни, която вече е известна със статии, с описани нови видове, с приноси в палеонтологията на късния миоцен. Няма да скрия, че търсехме и останки от балкански хоминид!

И как ги намерихте?

Н.С.: През 2007 г. с професор Дени Жераадс посетихме дома на бившия кмет на Чирпан – Петър Попдимитров. С него се познавахме отдавна, още от времето на моите първи експедиции в района. Знаех, че той събира фосили, но не като иманяр, за да ги продава после, а като човек, който иска да създаде палеонтологически музей в своя град.

Сред многото интересни неща, които Попдимитров ни показа тогава, бе и една малка кутийка, в която съхраняваше намерен от него древен зъб. Тази кутийка се оказа вълшебна! Петър Попдимитров ни даде зъба и ние започна неговото изследване.

Ходихме в Париж, успяхме да го сравним и с останките на смятания дотогава за най-късен хоминид в Европа – уранопитека от Солун. Явно ставаше дума за различен вид, макар и пак от семейството на хоминидите.

Имах пълни основания да поискам от БАН финансиране на разкопки в Азмака. В Академията оцениха важността на откритието и средствата бяха отпуснати. При разкопките бе намерена богата фауна – останки от мастодонта ананкус (Anancus sp.), преживното Tragoportax macedoniensis и други видове.

Епохата, в която са живели тези животни, бе същата, от която идваше и зъбът. Това даде биохронологично основание предкътникът да бъде описан през 2012 г. като принадлежал на най-късния хоминид на Европа.

В университета в Атина се пази колекция от животински кости, намерени на същото място, където е фон Фрайберг открива въпросната челюст. Изследването им показа, че са от много по-късно време спрямо това, в което е живял уранопитекът. Челюстта от Пиргос Василидис категорично е принадлежала на друго същество.

Какво е общото между тази челюст и предкътника от Азмака?

Н.С.: Сравненията между намерените в Пиргос Василидис и Азмака кости, геофизичните проучвания и прилагането на компютърната томография дават основание да твърдим, че и челюстта, и предкътникът принадлежат към един и същи вид (макар и не на един и същи индивид, разбира се!) – изкопаемия хоминид Graecopithecus freibergi. Знае се, че корените на зъбите при хоминините имат силно срастване – точно така е и при челюстта на грекопитека. Зъбът от Азмака показва абсолютно същата тенденция.

Очаквани ли бяха тези резултати?

Н.С.: Честно казано, за нас самите това бе малко неочаквано! Изненадан бе и известният американски палеоантрополог Дейвид Бигън, работещ понастоящем в Торонто, Канада. Той отдавна бе изказал хипотезата, че дори хоминините да са се появили в Африка, техните предтечи са дошли от Европа.

Едва ли обаче проф. Бигън бе очаквал, че ще се окаже, че самите хоминини са възникнали на Балканите, а по-късно са слезли на юг в Африка!

Какъв е профилът на грекопитека?

Н.С.: Грекопитекът е живял в условията на продължително и засилващо се засушаване на Балканите. Първичната савана се е развила именно тук – а по-късно в Африка. Нека си припомним, че една от основните причини за изправянето на човекоподобните е изчезването на дървесната растителност в саваните. Да добавим и че точно по това време Босфора е била суша; не е съществувал, разбира се, и Суецкият канал.

Още през 1999 г. години гръцкият учен Никос Солуняс изказа тезата, че корените на днешната африканска савана и нейните животински видове – носорози, хиени, жирафи, газели и др. – трябва да се търсят в късния миоцен на Балканите. Ако тезата на Солуняс е вярна – нещо, в което съм убеден, – връзката Балкани – Анатолия – Арабски полуостров – Източна Африка е била мост за фауната, която се е премествала бавно, но сигурно на юг. Наред с жирафите и носорозите, натам са мигрирали и първите хоминини.

Нека обобщим...

Н.С.: Най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би следвало вече да се свързва с Балканите и източното Средиземноморие, а не с централна Африка, както се приемаше до момента. Ние твърдим, че грекопитекът е първият потенциален хоминин.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах