Точно както хората се предпазват от студа, като надяват палта, шапки, ръкавици и ботуши, при много животински видове се появява по-гъста козина, която да ги топли.
По лапичките на полярната лисица например израства козина, която тя използва подобно на снегоходки, за да се придвижва из снежния терен.
При полярния заек и сибирската белка (известна и като "хермелин") снежно-белите кожуси служат за камуфлаж. Козината на хермелина успява да го предпази от хищниците, но не и от хората, които от край време го преследват заради ценната му кожа.
Бялата премяна на животните също така може по-дълго време да задържа топлината. Счита се, че при бялата козина, в която няма пигмент, има повече пространство между отделните косми. Когато въздухът го запълни, топлината, отделяна от тялото на животното, се задържа по-дълго и осигурява изолация от студа. При птиците също се наблюдава подобно явление: когато се накокошинват, те запазват въздуха под перата си и се топлят.
С покачването на температурите и приближаването на лятото животните менят козината и перата си, отърсват се от зимните окраски и се приближават към по-землисти оттенъци. С нюансите от кафяво, сиво, черно и червено одеждите им отразяват промяната в сезоните, новата среда и растителността.