Една от причините за това е човешката психология – субективното преценяване на опасностите и рисковете.
Към момента има сериозно разминаване между как би трябвало да се случват нещата и как стоят те в действителност. По-малко от 50 нови случая на 100 000 жители седмично – това е изискването на Националната академия на науките. Сериозните мерки са взети на 16 декември. Сутринта на 13 януари институтът „Роберт Кох“ регистрира средно 164,5 заразени на 100 000 жители из цяла Германия за изминалите седем дни – далеч повече от желаните 50.
Възниква въпросът как, въпреки затварянето на всички магазини, въпреки забраните за придвижване, въпреки затварянето на училища и детски градини, вирусът продължава да се разпространява в Германия. Къде се заразяват хората, при положение, че толкова много от предполагаемите източници вече не съществуват?
В интервю за Süddeutsche Zeitung ръководителят на проучването от Университета в Ерфурт Корнелия Беч обобщава: „Много хора имат добри намерения, но на практика не ги изпълняват.“ Беч има предвид, че дори хора, които са ограничили броя на контактите си поради вируса, когато срещнат близки започват да ги прегръщат, не спазват дистанция и е много по-вероятно да заразят себе си или другия. На кратко: когато срещнем най-добрия си приятел се чувстваме безопасно, защото имаме доверие. Въпреки че този приятел може и да е носител на коронавируса така, както и някой непознат.
„Това стана ясно и по Коледа – при контакта с по-близки хора се носеха по-малко маски, спазваше се по-малко дистанция и хората не си даваха сметка за риска. Това доведе до по-голяма неохота да се спазват мерките и след Коледа.“
Разбира се има и други източници на зараза, като офисите например. В момента има далеч по-малко хора, които работят от вкъщи в сравнение с пролетта.