от Laura Parker, National Geographic
И така, когато тази седмица групата обяви най-обхватния пакт за защита и поддържане „здравето“ на океаните, събитието бе нещо повече от значимо постижение в сложни времена. Споразумението, достигнато чрез провеждането на видеоконференции, предложи и надежда за нова ера на световното съгласие по отношение на климата и че най-сетне научно доказани проблеми могат да намерят политическо отношение.
Като цяло, 14 лидери се съгласиха устойчиво да управляват 100% от океаните под тяхна национална юрисдикция до 2025 г. – това е водна площ приблизително с размерите на Африка. Освен това те са гласували да заделят 30% от водите като защитени морски територии до 2030 г. в съответствие с кампанията на Обединените нации известна като „30 до 30“.
И двата ангажимента, казват лидерите, ще помогнат да се сложи край на прекомерния и нелегален риболов, ще се възстановят намаляващите рибни запаси, ще се спре потокът от пластмасови отпадъци към моретата и ще се почистят „мъртви зони“, образували се от изтичането на отпадъци от ферми.
Тази група от 14 страни не прилича на обичайните събирания на международни лидери. Франция, с разнообразния си набор от задгранични територии, не е била поканена. Нито ключови играчи като Русия, Китай или САЩ.
„Преговорите с тези категории страни не са лесна работа“, казва Видар Хелгесен, бивш министър на Kлимата и околната среда на Норвегия и движеща фигура зад проекта. „Решихме да направим група, където високата политика няма да ни препречи пътя и ще можем да се концентрираме върху задачата.“
В резултат организацията с название High Level Panel for a Sustainable Ocean Economy включва малки и големи страни, бедни и богати, пръснати из океанските басейни. Всички в различна степен са икономически зависими от морето. 14-те държави са Австралия, Канада, Чили, Гана, Индонезия, Япония, Кения, Мексико, Намибия, Норвегия, Португалия и островните страни Фиджи, Ямайка и Палау.
Взети заедно те представляват 40% от световните крайбрежия, 30% от офшорните изключителни икономически зони, 20% от териториите за добиване на риба в света и 20% от корабната флотилия.