сп. National Geographic - Декември 2020
National Geographic KIDS - Декември 2020

Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света

15.10.2020 г.

По повод 90 години от смъртта на Фритьоф Нансен издателство „Вакон“ представя книгата „Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света“

С авторитетния си начин на поднасяне на информация и невероятния талант да разказва истории Хавиер Качо ни кани да се потопим в интересния живот на полярния изследовател, който искаше да промени света – Фритьоф Нансен (1861-1930).

   Идеалист и мечтател, като изследовател Нансен направил революция в техниката на полярните плавания и с постиженията си станал безспорният авторитет, към когото всички се обръщали за съвет.

   В областта на науката той се откроявал със своите изследвания в зоологията и имал значителен принос в сферата на неврологията, бил голям специалист по океанография.

   През далечната 1888 г. той бил изправен пред предизвикателството да премине Гренландия за първи път и добива рекордна слава, след като достига рекордна за времето си географска ширина на север от – 86º13 ' по време на експедиция с кораба „Фрам“ до Северния полюс между 1893 и 1896 година.   

   Неговата смелост като изследовател, високият му интелект и почтеността му го превръщат в една от най-възхитителните фигури в норвежката история, както и един от най-известните полярни изследователи в световната история.

   Уважаван като дипломат, след Първата световна война е назначен за върховен комисар към ОН за бежанците, където помага на милиони руски и арменски бежанци. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови по време на Гръцко-турската война (1919-1922г.)

За своите заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922 г.

   Фритьоф Нансен умира на 13 май, 1930 г. в градчето Люсакар, недалеч от Осло, на 68-годишна възраст.

През целия си живот Нансен твърдо вярва, че животът няма смисъл, ако не е в услуга на другите“.

За Хавиер Качо

Хавиер Качо е испански учен, полярник и писател. Участник в шест испански антарктически експедиции, а през 2020 г. е част от 28-та българска експедиция до Ледения континент.

В резултат на дългогодишните си изследвания пише няколко книги, сред които „Антарктида: озоновата дупка“, „Амундсен – Скот: дуел на Антарктида“, „Шакълтън, несломимият“, „Аз, Фрам“, Героите на Антарктида“, детски роман „Приключенията на Пити в Антарктида“.

Хавиер решава да напише книгата „Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света“ след като се среща с внучката на Фритьоф Нансен – Марит Греве в Норвегия.

Книгите му се радват на голяма популярност в Испания и по света. Предлагат се и в книжарницата на музея „Фрам“ в Осло, която е най-голямата книжарница за полярна литература в света.

През 2020 г. един от островите край Антарктида получи наименованието  „Качо” като признание за големия принос на Хавиер Качо за популяризиране на Антарктика и дългогодишната му подкрепа за българската антарктическа програма.

 За да представи книгата си пред българска публика Хавиер Качо  ще пристигне в София в началото на октомври, 2020 г.

Отзиви

 „Фритьоф Нансен – авантюрист, учен зоолог, полярен изследовател, дипломат, Нобелов лауреат. Една от най-колоритните личности в света в края на XIX и началото на XX век.

Името му е свързано и с нашата история. Българите бежанци от Егейска Тракия и Беломорските острови, успяват да се върнат в Родината, благодарение на въведения от него Нансенов паспорт.

Биографията на този велик хуманист е представена увлекателно от популярния и утвърден автор на книги с полярна тематика - Хавиер Качо.

Прочетете тази книга! Тя ще ви пренесе в един свят на приключения, граничещи с лудост, в който винаги сме мечтали и мечтаем да попаднем.“

 Проф. дн Христо Пимпирев,  

Директор на Българския антарктически институт

Ръководител на българските полярни експедиции

 Откъс от книгата

Юли 1888. Край източните брегове на Гренландия се носи леден къс, тласкан от морските течения. Шестимата мъже върху него осъзнават, че плановете им да достигнат до брега са се осуетили. Мощта на водната маса в тази зона, както всички са ги преду­преждавали, обезсмисля сизифовските им усилия да се доберат до сушата. Нито двете им малки лодки, нито самоотверженото им гребане ще са достатъчни за прекосяването на този заледен поток, на тази амалгама от ледени късове, избълвана от Север­ния ледовит океан и спускаща се по крайбрежието.     

Тези хора съставляват несъмнено причудлива, съвсем разно­родна група, за която трудно може да се каже, че е експедиция, поставила си за задача да прекоси Гренландия — начинание, в което най-добрите полярни изследователи са се проваляли и което много от тях са нарекли самоубийствено. В групата има един моряк, решил да изостави плаването, един армейски офи­цер, стремящ се към повишение, двама лапландци, които са приели да са там само заради заплащането, и един млад дър­вар, който е виждал морето веднъж в живота си. Предвожда ги Фритьоф Нансен, 26-годишен учен, самоуверен и храбър, който, докато е подготвял експедицията, е писал дисертация и я е за­щитил няколко дни преди да тръгнат. Той ръководи група от хора за пръв път, и то в такова мащабно приключение. По-късно ще си даде сметка, че причината за ред недостатъци и грешки е липсата на опит и прибързаната организация.

От няколко дни се намират върху тази хлъзгава повърхност, която все пак им осигурява някаква закрила. Без нея крехките им лодки биха били смазани от непрекъснатите удари между айсбергите, тласкани от теченията. Засега ледените грамади ги притискат отвсякъде и сякаш ги следват в безпътното им странстване като неми свидетели на провала им. Палатка е единственият им заслон срещу неумолимия леден дъжд, който непрекъснато се излива върху тях.

 В такива отчайващи условия са изминали повече от 200 ки­лометра. Недостижимата суша вече дори не се вижда, а безми­лостното течение следва посока, която ще ги запрати в суровата прегръдка на Атлантическия океан, където ледът под тях ще се разтопи и ще ги остави напълно беззащитни в техните миниа­тюрни лодки на повече от две хиляди километра от най-близ­кото пристанище.

20 юли. Перспективата е станала много зловеща. От някол­ко дни техният леден къс се е измествал към външната страна на кортежа от айсберги. Там морето връхлита ледените маси­ви, тласка ги силно един към друг и ги раздробява. Тази нощ се намират на малко повече от половин километър от въртопа, чийто мощен грохот се долавя все по-близо. Вероятно до два чàса ще ги застигне и тях. Ето защо са подготвени да хвърлят лодките в отчаян опит да се спасят от тази гигантска мелница. Нощта ще е дълга.

Докато извън палатката един от мъжете стои на пост, за да предупреди останалите, когато неизбежното се случи, двамата лапландци са се сгушили тайничко в една от лодките и преда­но четат Библията, убедени, че това е последното нещо, което правят в живота си.

И все пак, неочаквано и противно на всички злокобни пред­вещания те успяват да избегнат опасността и дори да се добе­рат до брега. Оттам ще се впуснат в прекосяване на заледеното плато на Гренландия, а после ще се завърнат триумфално от дръзкия си поход.

Повече информация за книгата ще намерите на:

www.vakon.bg/nansen-polqrniat-izsledovatel

Издателство „Вакон“: www.vakon.bg

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах