сп. National Geographic - Октомври 2020
National Geographic KIDS - Октомври 2020

Проучване: пандемиите често водят до протести

28.9.2020 г.

В исторически план пандемиите често биват следвани от социални недоволства и протести – това твърдят двама италиански учени: Масимо Морели от Bocconi University и Рoберто Кенсоло от Ferrara Univeristy.

Те са установили, че по време на 57-те най-големи пандемии от чумата до испанския грип едва четири от протестите не са били свързани с пандемични ситуации.

Морели и Кенсоло анализирали петте основни епидемии от холера в повече подробности. Те установили, че е имало 71 въстания в рамките на десет години след епидемията в сравнение само с 39 в десетте години преди това. Статистически въстанията след епидемията от холера били два пъти повече отколкото предишните.

По-заможните гледали на по-лошите условия на живот на по-ниските социални класи, странниците или „другите“ като причина за пандемията, което довело до жестока дискриминация и въстания. Учените заключават, че пандемиите „подготвят богата почва за разцвета на протести“. По време на втората пандемия от холера в САЩ за виновни били считани афроамериканците и азиатските емигранти. В Индия британските колонизатори по това време разглеждали „варварската хиндуистка традиция“ като причина за избухването на заразата и стартирали програма за „озападняване“ на индийците.

По време на чумата от 1665 г. в Лондон богатите осъдили „мръсните порядки“ на бедните и прокарали закони, които направили живота им още по-непоносим. Анти-еврейските погроми от Средновековието, които унищожили цели еврейски общности под претекст, че те са заразили питейната вода с чума, могат също да се приобщят към тези поредици от въставане срещу „другите“.

Според авторите дори най-свободните в политическо отношение реакции по време на пандемия биха могли да доведат до политическа нестабилност: исторически пример за това е непоследователната политика на френския крал Луи Филип по време на пандемията през 1831 г. Това разпалило вече припламващите социални конфликти и се насърчили революционни настроения.

В резултат през 1848 г. във Франция се случват две от най-важните революции: февруарската и малко по-късно - тази на Парижката Комуна. Но и двете предизвикат контрареволюции и биват брутално потушени.

С един бърз поглед към историята авторите са убедени, че в бъдеще, с края на пандемията от Covid-19 може да се очаква „ агресивно възраждане на глобалния протест.“

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах