сп. National Geographic - Октомври 2020
National Geographic KIDS - Септември 2020

Едно пътешествие до Малака и Куала Лумпур

9.6.2020 г.

Пътепис от Николета Пашова

2020! Ех, каква година само? А, как се радвахме, че 2019-а отмина…

Днес няма да прочетете поредната публикация изпълнена с тъга, гняв или присмех на случващото се… днес ще ви разсея, ще ви разкажа, ще ви накарам да се пренесете заедно с мен в… МАЛАЙЗИЯ, а именно – столицата Куала Лумпур и най-стария ѝ град, културен център – Малака (Мелака). 

Беше около 18,00 ч, когато чаках на летището в Сандакан за почти тричасовия си полет до Куала Лумпур. А, да, Сандакан, нека ви кажа две думи и за него. Вторият по големина град в щата Сабах, след Кота Кинабалу. Тези, непознати за някой на първо четене градове, се намират не къде да е, а на третия по големина остров в света и най-големият в Азия – Борнео.

Място съхранило древни култури, обичаи и вярвания, пазещо своите вековни тайни, изобилстващо от най-разнообразни и чудати животински и растителни видове… Място, на което цялото ти същество е в хармония със себе си.

Но за остров Борнео и неговата уникалност вече знаете от Диана Маринова и нейния изпълнен с интересни истории пътепис.

Може и нескромно да ви прозвучи, но се гордея, че съм една от малкото българки посетили това магично място и то на моята възраст, предпочела го пред „екзотики“ като Малдиви, Дубай и подобни….

Та… ето ме в мегаполиса Куала Лумпур, леко разтърсена от рязката смяна в пейзажите – джунгла, реки, маймуни – небостъргачи, молове и трафик…

„Kuala“ на малайзийски означа „мястото, където две реки се сливат“, а  „lumpur“ – кал. Не се подлъгвайте по името. Куала Лумпур е една изключително зелена, модерна и бързо развиваща се столица. 

И като казах модерна, няма как да съм там и да пропусна най-любимото занимание на всяка жена… не, не да ядосва мъжа си, а другото – пазаруването. Представете си нашите молове, а сега си ги представете двойно, че дори и тройно по-големи, изобилстващи от магазини на световно известни марки и то на доста приемливи цени, имайки предвид, че там се произвеждат повечето от тях. Е как да устоиш? 

Разбира се, няма как да пропусна и кулите Петронас – един от символите на Азия. Името им идва от едноименната малайзийска петролна компания. 88-етажните небостъргачи, са били най-високите сгради в света от 1998 до 2004 година, и остават най-високите кули близнаци в света до днес – 451,9 метра. Отличават се не толкова с височината си, колкото със сложната си конструкция. Замисълът на самата архитектура на кулите погледнати отгоре представлява осемлъчовия звезден символ на ислямската култура – Руб ел Хизб.

Ставам рано, за да не ми се налага да чакам на километрична опашка, с предварително закупен билет. Както винаги усмихнати и любезни хора ме посрещат, казват ми да изчакам асансьора, заедно с още 10–11 човека, защото толкова е капацитета му. Първа спирка – 42-ри етаж и мост, свързващ двете кули, който не е изцяло закрепен за самите сгради, имайки предвид силните пориви на вятъра на тази височина. В началото се чудиш дали да стъпиш, после се озоваваш по средата, а накрая гледаш с вдъхновение откриващата се панорама и си даваш сметка, колко малък си всъщност, а за втора спирка – етаж 86, да не говорим…

Красивият и позлатен дворец на султана на Малайзия, също не е за изпускане! 

Aх, за малко да пропусна пещерите Бату – естествени, варовикови, скални образования, в които се помещава хиндуистки религиозен комплекс, посветен на бог Муруган, до който трябва да изкачиш 272 стъпала. Казват, че колкото грехове имаш, толкова пъти трябва да ги изкачиш, но в отреден за това ден… добре, че не бях там в този ден, щях доста да се изморя.

Всъщност може да влезеш само в една пещера, другите са затворени или са предназначени за експедитори. Пред входа на пещерата се намира и най-високата статуя на хиндуисткия бог на войната. А защо точно на него? Легендата разказва, че една нощ на влиятелен индийски търговец се присънва богинята Шакри, майката на Муруган с молба да построи храм за сина й на върха на пещерите Бату. Когато индиецът отива там, забелязва, че входът на главната пещера има същата форма, като тази на копието на бог Муруган.

На около 2 часа път с автобус от Куала Лумпур се намира и Малака (Мелака) – най-старият град в Малайзия. Португалци, холандци и британци са управлявали търговията с коприна и подправки от векове, оставяйки наследство от исторически реликви и паметници в европейски стил, запазени до наши времена. Красотата на града е всепризната и през 2008г. Малака е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

 Запечатала ми се е историята, която ми разказа местният гид.

Точно пред църквата „Св. Павел“, първоначално построена като обикновен параклис, се намира статуята на Св. Франциск Ксаверий – католически мисионер неуморно разпространявал Христовата вяра в Индия, Япония и Малака. На 3 декември 1552 г. умира от треска в Китай, където е искал да продължи своето дело. През 1553 г. останките му биват временно преместени в Малака, а открит гроб в църквата бележи мястото на погребението му. В края на същата година тялото му е поставено в стъклен саркофаг и отнесено в Гоа, Индия, където започва неговото мисионерство.

Чудите се какво толкова ме впечатли и ви разказвам за един светец? Ами, статуята беше без ръка! Та, кой поставя недовършена статуя?!

Ето какво ми разказа местният гид. Църковните записи показвали, че през 1614 г. дясната предмишница на Франциск, с която той благославял и кръщавал поклонниците си, била отсечена и отнесена в Рим. Удивителното било, че 62 години след смъртта на светеца, от ръката потекли капки кръв. На 12 март 1622 г. Папа Григорий XV го канонизира за светец на римокатолическата църква.

Статуята му е завършена през 1952 г., а през 1953 г. поставена пред църквата с лице към града. Ден след това, легендата разказва, че клон от близкото дърво пада и чупи точно дясната ръка на статуята на светеца. Съвпадение? Или просто лека намеса, за да си дойдат нещата на мястото? Вие преценете.

Това е Малайзия… от натуралното, дивото през историческото, културното до модерното и новото! Микс от всичко, но в идеална хармония!

Текст и снимки: Николета Пашова

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах