„Докато се носехме на зазоряване над дубайската пустиня в балон с горещ въздух, ме омагьоса играта на светлината от утринните слънчеви лъчи върху повтарящите се мотиви на вълнообразните дюни“ – пише Марк Сийбъри от общността "Вашата снимка" (Your Shot). „Пустинята сякаш беше оживяла и се движеше, като пясъчните вълни наподобяваха морските и се простираха докъдето поглед стига, чак до хоризонта. Това самотно дърво се появи насред сухата земя като устойчив символ на живота в невъзможни условия – самотен оцеляващ в огромен океан.“
