За да разберат природния свят учените трябва да го измерят – но как определяме мерките си? С десетилетията класическите мерки са се определяли спрямо универсални константи, като използването скоростта на светлината за дефинирането на дължината на метъра. Но научната мярка за маса, килограмът, остава закрепен за „килограма от Архива“ (метален цилиндър, изработен от сплав на платина и иридий, който се пази в Севър, Франция, в специално помещение). Масата на цилиндъра по неизвестна причина започва да се променя и се налага учените да пренастроят своите инструменти. За да не се налага това повече те се съгласяват да приемат нова дефиниция за килограма базирана на фундаментален фактор във физиката наречен константа на Планк и подобрените дефиниции за единиците за електрически поток, температура и брой частици в дадено вещество. За първи път в историята всички научни единици изхождат от универсални константи – гарантирайки по-точни измервания.
