И, най-накрая, най-неподходящият лауреат на Нобеловата награда за мир е бил американският президент Теодор Рузвелт (26-ят президент на САЩ). През 1900 г. той бил избран за вицепрезидент на САЩ като герой от Испанско-американската война, а след убийството на Уилям Макинли той зае мястото в Белия дом. Рузвелт е провеждал империалистическа външна политика в съответствие с духа на времето: той твърдо прокарвал интересите на Съединените щати. Неговият девиз гласял: „Разговаряй меко и носи голяма тояга. Тогава ще стигнеш далече.“ Този метод позволил на Рузвелт да играе главна роля в преговорите за спиране на Руско-японската война през 1905-1906 г., за което получил Нобеловата награда за мир. Той останал верен на своята твърда и дори може да се каже агресивна максима, поради което критикувал 28-я президент на САЩ Уудроу Уилсън за неговата политика на неутралитет по време на Първата световна война. Вероятно Рузвелт е бил добър политик-реалист, но всъщност той въобще не е бил за пример като човек, който провежда държавна политика, ориентирана към мир. /БГНЕС
Наред с активистите на движението за мир, достойни за премии и възхищение, имало и лауреати, които не са заслужили тази награда.
