Барак Обама въобще не трябва да носи отговорност за това, че е принуден да заеме петото място в този списък. През октомври 2009 г. Нобеловият комитет съобщи решението си да награди 44-я президент на САЩ „за неговите изключителни стремежи, насочени към укрепването на международната дипломация и сътрудничеството между народите“. По думите на Комитета рядко се случвало така, че някоя личност толкова привлича към себе си вниманието на целия свят и предизвиква толкова силни надежди за по-добро бъдеще. В този момент Обама заемаше президентския пост едва от девет месеца. Самият той се отнесе скептично към наградата, но въпреки това „покорно“ я прие – като „стимул“ за неговата дейност на най-важния политически пост в света. Впрочем, времето показа, че на Обама не се удаде да оправдае очакванията. Той не успя да урегулира големите военни конфликти, при това възникнаха нови огнища на напрежение; по време на неговото управление мирът на земята стана значително по-малко. И, естествено, като всеки американски президент, Обама прилагаше насилие в името на защитата на страната си, например чрез атаките с безпилотни самолети срещу терористи. Това, че той се оказа в списъка на носителите на Нобеловата награда за мир, е свързано не с него, а с невярното решение на Комитета.
Наред с активистите на движението за мир, достойни за премии и възхищение, имало и лауреати, които не са заслужили тази награда.
