сп. National Geographic - Август 2020
National Geographic KIDS - Август 2020

„Две момичета, два катамарана“

27.7.2020 г.

Първата книга на Джеймс Уаръм, „Две момичета, два катамарана“, притежава чар, който издържа на изпитанията на времето“ Том Кънлиф, sailmagazine

За книгата:

В духа на мореплавателите авантюристи, Джеймс Уоръм влага огромен ентусиазъм и енергия, както и всичките си спестявания, за да сбъдне мечтата си – да плава през океаните. Въодушевлението, с което реализира идеята си заразява и две жени – Рут и Юта, които с качествата си по нищо не отстъпват пред легендарните мореплаватели. Рут – с вещината си в навигацията и трезвия си поглед към всеки проблем, Юта – с коравия си момчешки дух, с нежната си женственост и детския поглед към романтичното в света. Джеймс Уоръм ги описва и като богини, и като моряци, на които може да се разчита. И най-вече като опора, без която не би се справил в трудните моменти. С тънко чувство за хумор и с голяма доза самоирония, той разкрива дребните или по-сериозни проблеми в този триъгълник и описва как са ги преодолявали с много любов, обединявани от общата мечта.

За онези читатели, които са се вдъхновявали от разказите на Джошуа Слокъм, Тур Хейердал, Бенгт Даниелсон и Ерик дьо Бишоп, тази книга ще бъде истинска находка. По пътя си авторът се среща с някои именити свои съвременници и другари по душа – Ханс Линдеман, който поема през Атлантическия океан със своето 17-метрово сгъваемо кану „Клепер“, самотния мореплавател Хенри Уейклам, Бернар Моатесие, автор на книгата „Дългия път“.

 За автора:

 Джеймс Уоръм е роден на 15 май, 1928 година, в Манчестър, Англия. Той е един от пионерите в проектирането на многокорпусни плавателни съдове. Вдъхновен от моделите, с които са плавали древните полинезийци, той проучва какво е писано и изпробвано от мореплавателите преди него и сам строи първия си катамаран – „Тангароа“. А после се отправя с него през Атлантика, за да докаже мореходните му качества. След успешното плаване на първия, по-малък катамаран, Джеймс Уоръм строи друг – „Ронго“. Той е по-голям, с подобрен дизайн, за да издържи на сериозното изпитание да върне екипажа през Северния Атлантически океан.

 Отзиви:

„Учудващо е колко много е събрал авторът в тази наглед малка книжка. В нея Джеймс Уоръм описва пътешествията си с катамараните, които сам строи, в периода от 1955 до 1959 година. Разказва ни за живота си със своите две спътнички и ни прави съпричастни към някои от най-важните събития в живота си. Разкрива онези тънкости в дизайна на многокорпусните яхти, които сам е открил и проверил „от първа ръка“. Описва бита и обичаите по местата, където се отбива по пътя си – дали задълго, или закратко. Споделя наблюденията и възгледите си за нравите, историята, религията, устройството на тези общности. Рисува пред нас с отривисти и ясни щрихи образите на ярките личности, с които го среща случайността. И наред с всичко това успява да предаде живо и интригуващо обаянието на този тип живот – живота на „морските хора“, в съзвучие с ритъма на морето.“

 Деница Попова, преводач

 Но тези плавания не са „нонстоп“ – напротив, местата, където се приютяват „Тангароа“ и „Ронго“за по-дълго или за по-кратко време, се превръщат във втори дом за Джеймс и екипажа му. Северна Испания, Португалия, Канарските острови, Тринидад, островите из Карибско море, Ню Йорк – Джеймс има какво да разкаже за всяко от тези места. Дава ни поглед към дребните неща от живота там по онова време. А това е периодът, когато от края на Втората световна война не е изминало много и белезите от нея са пресни и болезнени. В този период расизмът и социалните предразсъдъци са отчетливи и натрапчиви. Тъкмо тогава сексуалната революция все още не е започнала, но наченките й се забелязват в схващанията на инакомислещите, потърсили свободата на живота по море.

 ***

Откъс от книгата „Две момичета, два катамарана“ от Джеймс Уоръм, издателство „Вакон“

 От наказание към грижа

 Изминаха десет тежки години след дипломирането ми, преди да успея да натрупам знанията, опита и парите, за да си построя катамаран и да стана един съвременен полинезиец, плаващ из океаните на борда на полинезийско двойно кану.

   Не предполагах, че в стремежа си да постигна момчешката си мечта ще стана пионер, който ще замести традиционната европейска и американска еднокорпусна яхта с двукорпусния съд на древните полинезийци, днес наричан катамаран.

   Първо трябваше да постигна зрелост като мъж. Открих, че парите, поне що се отнасяше до мен, не „растат по дърветата“. Баща ми цитираше семейния девиз: „Аз съм работил за парите си и ти ще работиш за своите“.

Колкото до жените, също имаше какво да уча. Преживях редица любовни авантюри, преди да оценя истински онази стара поговорка: „На мъжа му   трябва грижа, не наказание“.

   Започнах да получавам грижа от мига, в който срещнах Рут – едно германско момиче, което планинарстваше из Езерната област. Тя застана с цялото си сърце зад света на мечтите ми. Произхождаше от заможно германско семейство, но беше видяла и слушала за ефекта от две световни войни върху семейната сигурност. Знаеше, че единствената истинска сигурност в живота е тази на вътрешното удовлетворение и щастие.

   Практически знания за морето натрупах, работейки на борда на малки търговски лодки, шлепове и траулери, като се хващах на всякакви длъжности – готвач, момче за всичко, каквото и да било, само и само да плавам.

   Същото правех и в разни съдостроителни работилници, за да натрупам опит в майсторлъка, питах за най-мръсната и нископлатена работа, която никой друг не искаше, за да ме допуснат вътре, а после държах очите и ушите си отворени.

   Цялото си свободно време прекарвах в четене на всичко, свързано с историята или управлението на ветроходите. Посещавах музеи, търсейки корабни модели, за да ги изуча, но открих много малко историческа информация за старите полинезийски ветроходни плавателни съдове.

Повече за книгата ще намерите на: https://www.vakon.bg/dve-jeni-dva-katamarana

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах