сп. National Geographic - Юли 2020
National Geographic KIDS - Юли 2020

Сензационно откритие: Спинозаврите са плували

5.5.2020 г.

Новооткрита вкаменелост на опашка от гигантски хищник променя разбирането ни как и къде е живял този вид динозавър.

от Michael Greshko; снимки: PAOLO VERZONE

National Geographic

Казабланка, Мароко, в края на мрачен коридор в Университета „ Хасан II” в Казабланка влизам в прашна стая с впечатляващи вкаменелости – кости, които повдигат основни въпроси за Spinosaurus aegyptiacus, един от най-странните динозаври, намирани досега.

По-дълъг от възрастен екземпляр на Tyrannosaurus rex, дългият близо 15 метра и тежък 7 тона хищник е имал дълга перка на гърба и издължена муцуна, наподобяваща пастта на крокодил с конусовидни зъби. От десетилетия учените са завършвали реконструкцията на неговото обемно тяло с дълга, стесняваща се опашка, подобна на тази при много тероподни негови братовчеди.

Червено-кафявите останки, разположени пред мен, променят тази картина. Костите се събират в почти завършена опашка, първата досега намирана опашка на спинозавър. Тя е толкова голяма, че са нужни пет маси, за да се разгърне цялата и, за моя изненада, придатъкът наподобява гигатнско костеливо гребло.

Наскоро описана в списание Nature, тази опашка е най-екстремната адаптация свързана с водата, откривана досега при голям динозавър. Откритието й в Мароко ни помага да разберем как е живяла една от най-доминантните групи земни животни.

Деликатни израстъци, близо 0,60 см, излизат от много от прешлените, които съставляват опашката, поради което тя прилича на гребло. В края на опашката костеливите издатини, които помагат на съседните прешлени да се съединяват, на практика изчезват и позволяват на върха на опашката да се движи вълнообразно напред назад така, че  животното свободно да може да се плъзга през водата. Адаптацията вероятно му е помогнала да се придвижва през голямата речна екосистема, която е обитавало – и даже да се стрелка след големи риби с които вероятно се е хранело.

„Това в общи линии е динозавър, който се опитва да си изгради рибена опашка“, казва изследователят на National Geographic Низар Ибрахим – водещият изследването на вкаменелостта.

Структурата на костите – наред с модерното роботично моделиране на движението на опашката – добавят нови и завладяващи доказателства към спора, който отдавна се вихри сред палеонтолози: колко време всъщност спинозаврите са прекарвали в плуване и доколко големите динозаври са се приближавали до живот във водата? През 2014 г. екипът учени с ръководител Низар Ибрахим твърдят, че хищникът е първият потвърден полуводен динозавър – хипотеза, отхвърляна от мнозина.

До момента в който изчезват спинозаврите, преди 95 – 100 млн. години по време на периода креда, няколко групи влечуги вече са еволюирали за живот в морска среда, като делфиноподобните ихтиозаври и дълговратите плезиозаври. Но тези морски чудовища от епохата на динозаврите се намират в друг клон на родословното дърво на влечугите.

Сега доказателства от новия анализ на опашката сочат, че има голяма веорятност спинозаврите не просто да са „флиртували“ с брега, но и да са били способни на движение във водата. Находките, публикувано тези дни, предполагат, че спинозавърът е прекарвал много време под водата и вероятно е ловувал плячка като големи крокодили. „Опашката му говори ясно“, казва член от екипа на Самир Зухри, палеонтолог в университета „Хaсан II”, „Този динозавър е можел да плува.“

Други учени, които оценяват новото проучване са съгласни, че опашката решава някои въпроси и потъврждава тезата за полуводен спинозавър.

„Това определено е изненада“, казва палеонтологът Том Холц от Мерилендския университет, който също е участвал в проучването. „Спинозавърът е бил дори още по странен отколкото смятахме.“

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах