сп. National Geographic - Септември 2020
National Geographic KIDS - Септември 2020

Нашествието на микропластмасата

12.8.2020 г.

Малдивският архипелаг в Индийския океан включва 1 192 острова. През 1992 г. правителството добавя още един – изкуствено направен, който да служи като сметище и където се изхвърлят по 500 тона боклук всеки ден.

от Laura Parker, National Geographic

Две неща са валидни за островите по принцип, и те са особено верни за Малдивите: повечето стоки трябва да бъдат доставяни с кораби и повечето боклук се произвежда от туристи. Малката островна страна бе определена миналата година като четвъртият по големина производител на неправилно съхраняван боклук на глава от населението.

Сега морски учени от Университета Флиндърс, Австралия добавят друга, очаквана, но всяваща ужас статистика към история с боклук на Малдивите: плажовете и водите на островната верига, известна с богатото си морско биоразнообразие, е наситена и с най-голямото количество микропластмаса в света.

„Размерът на микропластмасата е изключително важен, тъй като може да стигне до най-малките риби и безгръбначни, които след това биват поглъщани от по-големи риби“, казва биологът Карън Бюрк Да Силва, автор на проучването.

Докато по-ранни проучвания разглеждат по-големите парчета пластмаса по бреговете и повърхността на водата, по-малко видимите и по-лесно проникващите пластмасови частици са се настанили в буквално всяка пукнатина на Земята: от най-дълбоките морски падини до най-високите върхове. Някои микропластмаси са толкова малки, че дори са част от прахта, която обгръща нашата планета.

Учените все още се опитват да отговорят на основния въпрос: каква вреда нанасят погълнатите микропластмасови частици на човешкото здраве?

Наличието на микропластмаса е установено в питейната вода, солта и други видове храни. Към момента пряка вреда не е установена, но за рибите и другите морски обитатели, както и за сладководните такива, проучването установява, че микропластмасата нарушава репродуктивните системи, растежа, намалява апетита, причинява възпаление на тъканите и уврежда черния дроб, променя и поведението на хранене на животните.

През 2015 г. ежегодният поток от пластмасови отпадъци в океаните, от крайбрежните региони на света, се оценява на 8,8 милиона тона. В доклад на лондонската организация Pew Charitable Trusts and Systemiq учени заключават, че около 11% от това изливане в моретата – около 1,4 милиона тона – включват четири основни източника на пластмаса: гуни на коли, производствени пелети, текстил и микротопчета.

Дори и утре да спрем да изхвърляме отпадъците в океаните, микропласмасата ще продължи да се образува с поколения от боклука, който вече се намира в морето.

Изследванията за разпространението на микропластмасата по света се фокусираха предимно върху океаните. Движението на прахта в световен мащаб се изучава от десетилетия, но учените едва наскоро установиха, че в прахта се съдържа значително количество пластмаса.

„Пластмасата пада от небето и попада навсякъде, казва Джанис Брахней от Utah State University, САЩ. Пластмасата е абсолютно навсякъде.“

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах