сп. National Geographic - Септември 2020
National Geographic KIDS - Септември 2020

Почистване на върха на света

6.8.2020 г.

За шерпите Еверест е свято място, заслужаващо уважение, но популярността му го съсипва. Слава богу планинарската общност и други организации се опитват да възвърнат предишната му слава.

от JACK NEIGHBOUR National Geographic

Пронизващ небето на 8850 метра за мнозина Еверест е загадъчен и непредсказуем както времто, което обгръща знаменития връх. Но откакто Норгей и Хилъри първи извършиха невъзможното преди около шест десетилетия, към същото това постижение се стремят толкова много хора, че все по-голямо количество боклук се трупа по пътя към върха.

Всяка година хиляди посетители преминават през националния парк „Сагарматха”, от които над 600 поемат към върха. Около 90% от тези посетители са с местни водачи, много от тях нямат опит и елементарни катерачески умения, макар отговорните организации да следят за това.

Двата основни маршрута към върха – Северният ръб и Югоизточният ръб – са осеяни с изхвърлени предмети, оставени от над 9000-те души успешно изкачили върха досега, както и от многото други туристи. Повечето катерачи имат назначен поне един служител от местна експедиция, който готви, помага и носи основното оборудване. Тези водачи са обикновено шерпи – етническа група, която се оказва съществена за успешното изкачване на Хималаите. Те произхождат от източен Тибет и започват да мигрират към Непал през XV век. Оттогава катерачи разчитат на познанието им за хималайския регион, за да изкачат планината безопасно. Една експедиция трае около два месеца, като по-голямата част от това време се прекарва в аклиматизация към надморската височина в няколко височинни лагера – за това време всеки един потеглил към върха произвежда около 8 кг боклук.

Точно какво количество боклук е оставен по някога девствените склонове на планината не се знае, но вероятно става въпрос за много тонове. Част от проблема е, че особено на по-високо, катерачите са изправени пред толкова сурови условия, и толкова разреден въздух, че трябва да се концентрират върху това да останат в съзнание и да оцелеят, вместо да проверяват дали не са изпуснали нещо.

Още повече поради климатичните промени снегът и ледът се топят и така на бял свят излиза заровен боклук от минали изкачвания. Това е особено неприятно за онези, които живеят около планината, тъй като валежите и разтопеният сняг отнасят отпадъците в реките и така се заразява водата, която стига до хората, обитаващи планината. Водата, замърсена с фекалии също представлява сериозен риск за здравето. Дори местните села в подножието на планината преливат от боклук, довлечен от нарастващия туризъм и липсата на санитарни условия. Така отпадъците се изливат в ями, изкопани в периметъра на населените места.

Най-високият връх на света е замърсен, но има надежда за спасяването му. Правителства, неправителствени организации и частен бизнес работят, за да сваля обратно каченото горе. Някои от експедициите се стараят да намалят отпечатъка си върху планината, като сами си свалят боклука надолу. Миналата година непалското правителство изчисти 11 тона боклук от Еверест като допълнение към инициативата, започнала през 2014 г., която връща на катерачите изискван депозит от 4000 долара, когато свалят своя боклук, възлизащ на 8 кг.

Тези усилия се полагат отскоро, но в продължение на години предимно шерпите будисти са се борили да запазят „майката на света“ от прекомерно замърсяване.

Шерпите са приели планинарството като начина на живот затова питаят дълбок респект към планината и работят за да я опазят чиста. Чрез организацията  Sagarmatha Pollution Control Committee (SPCC) те неуморно следят за отпадъците в района около върха – проверяват дали катерачите имат законово разрешение да се изкачват и ги обучават как да се грижат за района. Тези усилия са ефективни в подножието на планината, но нагоре, особено в „зоната на смъртта“, над 7900 метра, където пренапрежението става опасно и скъпо не е толкова лесно.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах