сп. National Geographic - Юли 2020
National Geographic KIDS - Юли 2020

2020 не е 1968: за да разберем днешните протести трябва да погледнем по-далеч в миналото

17.6.2020 г.

През 1960-те чернокож активист изказва твърдението, че „насилието е толкова американско, колкото и черешовия пай“.
През изминалите няколко седмици хиляди протестиращи – повечето от които мирно, макар на места да се стигна до насилие – пометоха Америка след смъртта на Джордж Флойд.

National Geographic

Флойд е един от близо 1000-те американци, които полицията убива всяка година, като една голяма част от тях са афроамериканци.

Сегашните събития се коренят далеч в изминалите няколкостотин години американска история, които са придружавани от расови бунтове, кланета и сблъсъци между полицията и афроамериканците. От началото на 1919 г. три основни вълни от национални бунтове маркират борбата за расово равенство.

Първата вълна, в началото на XX век, кулминира в т.нар. Червено лято на 1919 г., когато страната се възстановява след Първата световна война, горчиво разделена от расово и междуполово напрежение, от анти-имиграционна нетърпимост и е опустошена от смъртоносната епидемия от испански грип.

Втората масова вълна на протест и расово насилие идват по време на разрушителните години на Депресията и Втората световна война. По време на и след войната афроамериканците активно протестират – както с мир, така и с насилие – срещу расизма и полицейската бруталност. Кварталът „Харлем“ в Ню Йорк става инкубатор на активисти за човешки права.

Подклаждана от разрастването на движението за граждански права трета и огромна вълна градски бунтове помита страната между 1963 и 1968 г. Протестите са заради системната расова сегрегация и дискриминация при наемането на работа, намирането на дом, ползването на градския транспорт и търговиските обекти както в Севера така и в Юга.

През 1963 г. Мартин Лутер Кинг младши и представители на афро-американската организация за граждански права Конференция за южно християнско лидерство излизат на поход в Бирмингам, Алабама, изисквайки десегрегация на магазините, ресторантите, обществените тоалетни и градските чешми.

Афро-американци горят и плячкосват магазини и се изправят пред жестоки наказания от страна на полицията, която по това време е почти изцяло съставена от бели. В Нюарк, Ню Джърси загиват 34 души, 23 от тях в ръцете на полицията. В Детройт са убити 43 от куршумите на 17 000-на полиция, представители на Националната гвардия и военни части, изпратени да потушат бунта. През април 1968 г. мъката и яростта заради убийството на Мартин Лутер Кинг младши прерастват в метежи, които подпалват над 100 града.

Протестите от 2020 г. напомнят онези от 1919 и 1968 г. в определен смисъл: тръгват от надигащата се омраза, посята от дългата, мъчителна история на бяло насилие и полицейска бруталност срещу афро-американците, която отнема стотици животи годишно. Но повече от всякога днешните демонстрации са подчертано съставени от различни раси – лица на афроамериканци, азиатски американци, латиноамериканци и бели, покрити с маски заради Covid-19, се появяват в градските центрове, блокади по мостове, магистрали и пред Белия дом.

Това предполага една нова фаза на опозиция, която обединява групи, които не са имали много общо през по-голямата част от американската история. В някои случаи, където възникват конфликти, нападаните, обстрелвани със сълзотворен газ или обстрелвани с гумени патрони са от най-различни раси.

Остава да видим дали бунтовете от 2020 г. ще решат отдавнашните въпроси на расова несправедливост, срещу която хората не спират да въстават по улиците на Америка. Но когато много раси въстанат заедно, може би везната на историята ще натежи отново към справедливостта.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах