сп. National Geographic - Юли 2020
National Geographic KIDS - Юли 2020

Расизъм и коронавирус убиват чернокожите. Протестите не са достатъчни

8.6.2020 г.

В Ню Йорк около 75% от работниците на първа линия – служители в магазини, автобуси и влаковe, санитари, доставчици на храна, служители в детски градини – са от малцинството. Те все още не могат да получават заем за закупуване на собственост в кварталите, които обслужват или в които искат да живеят. На техните улици магазини за здравословна храна няма. Нямат достъп и до квалифицирана лекарска помощ.

Снимки и разказ Ruddy Roye, National Geographic

Най-силно пострадалите части на Ню Йорк от пандемията са предимно общности на чернокожи с ниски приходи. Броят на починалите чернокожи и латиноамериканци от COVID19 е два пъти по-голям от този на белите хора, сочат данни. Работниците на първа линия, които заснемам са същите хора, които се сблъскват със систематичен расизъм и насилие, които повече от седмица разпалват протести из Америка.

Годините минават, но нищо не се променя. Разговорите, които чувам на протестите са изпълнени с гняв и недоволство, но те не са съдържателни. Разбирам яростта, и че тя трябва да бъде излята. Тя  постепенно ще замре. Огънят ще бъдепотушен. Но какво остава после?

Трябва да говорим за това. Сега, викаме за един мъж – баща, убит на улицата от полицията. Но има една по-голяма история, която пренебрегваме: недостиг на храна, липса на икономическа независимост, расистки настроена полиция. Трябва да се изправим пред систематичната природа на расизма.

Пандемията от коронавирус поставя ясно разделение в града ни. Преди протестите малцината хора, които виждах на улицата да отиват на работа с градски транспорт, бяха чернокожи. Основните работници изглеждат като мен. Аз също не мога да си позволя да остана вкъщи. Имам да плащам наем.

Основните работници правят това, което могат. Някои правят моралния избор да помагат. За повечето обаче решението е икономическо. Най-засегнатите общности в Ню Йорк Сити трябва да плащат и най-високи наеми. От чернокожите семейства в Ню Йорк близо половината дават над 30% от приходите си за наем. За да запазят домовете си тези хора не мога да си позволят да останат вкъщи.

Ангажиментът на бялата общност често приключва с държането на парче картон и маршируване из улиците за няколко дни. Политиците не слушат чернокожите, докато не им потрябват гласоподаватели. Ето защо според мен протестите в Ню Йорк Сити са странни, неискрени и почти сюрреалистични. Първоначално не исках да ходя и да гледам как белите носят табели, на които пише, че разбират гнева ми. На историческите снимки на протестите за граждански права виждаме, че 90% от участниците са черни. Това беше нашият гняв, нашата ярост, нашата кръв.

Тази седмица видях много повече бели, отколкото черни на улиците. Мисля, че чернокожите са разочаровани. Живеем в система, която наказва чернокожите вече 400 години, преди и след премахването на робството. Трудно е да си представим работеща революция, когато хората на тези протести не отразяват най-засегнатите. Предпочитам да виждам само чернокожи, които грабят от магазини, бунтуват се и ги арестуват. Не че одобрявам тези действия, но така поне ще знаем, че гневът е искрен.

Бизнесът в Америка ще се върне към нормалното си функциониране след стихването на протестите и отминаването на пандемията. Мъжете и жените, които са работили с риск за живота си и са гледали как колегите им умират отново ще станат просто чернокожи.

Но ние няма да забравим протестите. Ще продължим да слушаме за щетите на стойност милиони долари, които са причинени на бизнеса и обществената собственост. Ще слушаме за доларите и центовете. Няма да чуем за борбата или за хората, чиито права са били потъпкани от полицията. Нещата няма да се променят. Порочният кръг няма да спре.

Ruddy Roye е ямайски фотограф, който живее в Бруклин, Ню Йорк

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах