сп. National Geographic - Май 2020
National Geographic KIDS - Май 2020

Швеция не е под карантина, но нормалният живот е лукс само за малцина

13.5.2020 г.

Как хората се справят по време на пандемия в шведския експеримент зависи от това в коя част на града живеят.

разказ: Nora Lorek; текст: Nina Strochlic, National Geographic

Много страни въведоха стриктни мерки за забавянето на Covid-19, но в Швеция изглежда животът тече както обикновено. Ресторантите, баровете, салоните, фитнес залите и магазините са отворени. Футболните отбори тренират в парковете. Гимназиите и университетите са затворени, но предучилищните градини и основните училища работят. Карантина не е обявена, но правителството издава наредби за социално дистанциране, в това число ограничаване на големи събирания и насърчаване на хората да останат в домовете си, ако могат. В страна, с размерите на Калифорния и с население от 10 милиона, социалното дистанциране идва от само себе си.

Шведското правителство прави нещо, което малцина други се осмеляват: разчита на индивидуалната отговорност на всеки един гражданин, за да ограничи заразата и се надява в резултат постепенно да се изгради „стаден“ имунитет. В края на април по официални данни само няколко седмици делят Стокхолм от постигането на този статут, въз основа на резултати от бързи тестове за антитела, но Световната здравна организация обявява, че те не са мерило за изграден имунитет. 

В момента светът, който има усещането, че е въвлечен в социален експеримент, гледа към Швеция. Аз прекарах седмица в обикаляне на Гьотеборг, за да видя как жителите на града се справят с пандемията. Открих, че не всички шведи живеят както обичайно. Много от тях се боят, тревожат и изпитват несигурност за бъдещето.

Пътуването ми започна от Brännö, остров на западното крайбрежие на Гьотеборг, където срещнах Ан Катрин Гьориш – илюстратор на свободна практика. Тя ми каза, че е изнервена поради липсата на ограничения в страната и че почти никой не носи маски. Няколко дни след посещението ми в Brännö, взех трамвай до центъра на града. Там спрях в Saluhallen – най-големия пазар на месо и риба. Беше пълно с хора – никой не спазваше дистанция. Не можех да не направя аналогия с пазара в Ухан, от който казват, че е тръгнал коронавирусът.

Животът е подчертано различен от западната и източната страна на трамвайната линия. В запандия край хората имат професии, които им позволяват да работят от вкъщи и ако загубят работата си могат да разчитат на правителствена финансова помощ. В източната част животът е по-несигурен. Там живеят повече семейства в които няколко поколения делят малки апартаменти. Много от тях работят в хранителни магазини, домове за възрастни хора и обществения транспорт – да работят от вкъщи е невъзможно. Хората тук повече се боят от вируса.

Жителите на тези разлчни квартали съобщават, че понеже няма ясни, решителни насоки от страна на шведското правителство, те следват съветите на роднини от чужбина, според които карантинните мерки в техните страни работят. Когато не са на работните си места тези жители казват, че се опитват сами да се изолират, но че това има отражение върху бизнеса.

По принцип ресторантите и баровете в центъра на Гьотеборг са пълни всеки ден от седмицата. В четвъртък вечер обаче заварвам притихнала сцена. По-малко хора излизат като цяло заради вируса. Сега правителството изисква всички редовни посетители в ресторантите и баровете да са разположени на маси (правостоящи не може да има), което също се отразява на приходите.

Някои собственици на бизнес казват, че вместо това драматично намаляване на клиенти предпочитат да ги затворят, за да получат правителствена финансова помощ. В западен и централен Гьотеборг изглежда хората повече се страхуват от икономическия упадък, отколкото от вируса. При пътуванетно ми из града срещнах хора, които приемат пандемията и други, които наистина се страхуват. Общо взето обаче преобладаваше мнението, че хората искат да видят повече ограничения - или поне повече яснота в сегашните наредби.

Аз лично смятам, че в близко бъдеще ще има повече ограничения, но ми е трудно да си представя налагането на пълна карантина. Шведите, които твърде много са свикнали със своята свобода вероятно биха се вдигнали на протест. Не вярвам в пълната изолация, смятам, че социалното дистанциране работи, за да забави нещата и да се ограничи заразата. Важно е обаче икономиката да продължи да работи без да се рискуват повече животи, но зная, че изглежда невъзможно да се случат и двете. 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах