сп. National Geographic - Май 2020
National Geographic KIDS - Май 2020

Кратка история на Деня на труда

1.5.2020 г.

На първи май традиционно голяма част от света отбелязва Деня на труда и международната работническа солидарност. На тази дата много страни честват обществените и икономически постижения на работническото движение.

За първи път в историята на празника той ще бъде отбелязан под световна карантина заради пандемията от коронавирус. И за първи път от много години Денят на труда вместо радост, за някои ще носи тъга на фона на стотиците хиляди, а в световен мащаб и милиони хора, които загубиха работата си в кризата.

Първи май е един от официалните празници в България и официален почивен ден.

За първи път опит за честване на Първи май у нас се прави през 1890 година от Топографското дружество. През 1939 година Първи май е обявен за официален празник, а от 1945 година комунистическата власт започва да чества празника всяка година. След края на комунистическия режим през 1989 година Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви, както по времето на социализма.

Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.

През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава “всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир.” Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е “задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците”.

Традиционният празник не минава без арести в някои страни по света: на първи май миналата година истанбулската полиция задържа 127 души, които са се опитали да стигнат до митинга на работниците на площад „Таксим“ – традиционна точка на протести в града. Традиционните чествания на празника 1 май са забранени от 1977 г. насам, когато при сблъсъци с полицията са загинали 34 души.

Сблъсъци на този ден са характерни се само на Балканите – миналата година празникът във Франция завърши със стотици арестувани. Първият ден на май е празник на момината сълза в цяла Франция, националистите честват Жана д’Арк, а синдикатите отбелязват деня на труда. Към тях обикновено се присъединяват и протестиращите „жълти жилетки“. Тази година, обаче, няма да има чествания или каквито и да било демонстрации. /БГНЕС

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах