сп. National Geographic - Май 2020
National Geographic KIDS - Май 2020

Какво сме правили преди появата на тоалетната хартия?

29.4.2020 г.

Историята доказва, че тоалетната хартия е съществувала от дълго време – и че преди също сме проектирали тревогите си върху наличните запаси от нея.

от Erin Blakemore, National Geographic

Във времена на паническо пазаруване по време на пандемия е изкушаващо да се припомним времената с изобилие от тоалетна хартия – или да си зададем въпроса как хората са се бърсали в ерата преди меките трипластови ролки, по 24 в пакет. Стотици милиони хора по света днес, особено в Близкия изток и Азия, не си правят труда да я използват, а предпочитат да приключват посещението си в тоалетната с изплакване. Но археолози и антрополози са попаднали на доста интересни находки за това как хората са се бърсали в далечни времена.

В древен Рим обществените тоалетни били обичайни и най-вероятно посетителите им използвали tersorium, след облекчаване. Тези древни приспособления представлявали пръчка с прикрепена на края й гъба напоена в оцет или солен разтвор. Те се споменават в много римски литературни произведения, включително и в писмо от философа Сенека до римския поет Луцилий, във връзка със самоубийството на германски гладиатор, който напъхал пръчка с гъба на края „предназначена за най-гадни употреби“ в гърлото си вместо да излезе на арената и да умре разкъсан от див звяр.

Tersorium е бил използван масово и се смята, че е повлиял върху дизайна на обществените тоалетни по онова време. Счита се, че в малките улеи в основата на обществените тоалетни в Ефес е имало постоянно течаща вода – много удобно за потапяне на tersorium. На археолозите обаче все още им предстои да открият запазен екземпляр. „Въпросът е дали е трябвало да го използват, за да почистват себе си или тоалетната?“, казва археологът Дженифър Бейтс от музея към Пенсилванския универистет.

Археолозите все още спорят за пръчката с гъба на края, но в руините на стари римски и гърцки тоалетни са намерили екземпляри от pessoi – по-скромен еквивалент на тоалетната хартия в Древна Гърция и Рим. Pessoi представляват малки овални камъчета или керамични парчета, които дори са увековечени в изображение на 2700-годишна чаша, на която е изрисуван мъж в клекнало положение ползващ споменатото камъче. За Pessoi става дума и в Талмуда.

През 1992-ра на Пътя на коприната в Северозападен Китай археолозите откриват друг оригинален предшественик на тоалетната хартия – пръчка (дървена или бамбукова), която е била увивана с кърпа и е служила за поддържане на добра хигиена. Платът по 2000-годишната пръчка бил покрит с човешки екскременти. Микроскопски анализ потвърждава, че съдържат и редица паразити, които могат да бъдат намерени в човешките черва.

„Били са намерени именно в тоалетна и паразитите по тях могат да са само от хора“ казва Бейтс, „Значи категорично са били използвани точно в този контекст“. Тази информация се потвърждава и в  старинни китайски и японски текстове.

Китай също е бил напред в използването на разновидности на тоалетна хартия. Най-ранното й споменаване е в произведения на учен работил през VI в.пр.Хр., който очевидно е имал достъп до ненужни ръкописи, но споменава, че не се е осмелявал да се бърше „с имената на светците“. Подобна практика обаче е имало и преди това. Според учени конопена хартия като тази, намерена в гроба на император Хан Уди от втори век, вероятно също е била използвана в тоалетните, тъй като била твърде груба, за да се пише върху нея.

През 1393 г. оризова тоалетна хартия вече се произвеждала по-масово за китайското императорско семейство. Това се случва доста преди западният свят да започне масово да произвежда тоалетна хартия през 1857 г. Тогава Джоузеф Гайети пуска на пазара своята „мека медицинска хартия за тоалетна“, за да облекчи американците и да сложи край на използването на вестници, царевична шума, страници от каталози и други подобни.

Има и исторически прецедент свързан с презапасяване с тоалетна хартия. През 1973 г. японки започват да купуват големи количества тоалетна хартия и се редят на опашки пред магазините. Това се случва в отговор на нарастващия страх сред средната класа в Япония, че следвоенните им стремления към мир, стабилност и икономическа мобилност ще бъдат пометени от инфлация, влошаване на околната среда и петролната криза, обяснява Еико Маруко Синиауер – историк от Williams College.

Презапасяването с тоалетна хартия в Япония разпалва страхове и в САЩ и кара конгресмен от Уисконсин да направи изявление свързано с потенциален недостиг. Когато комикът Джони Карсън се шегува със ситуацията през 1973 отключва, макар и за кратко, паника относно тоалетната хартия.

Историкът Синиауер вижда презапасяването с тоалетна хартия през 1973 г. като прозорец към живота на японските жени по онова време. По подобен начин Бейтс изучава навиците, свързани с тоалетната в миналото, и смята, че това може да хвърли светлина върху всичко – от междукултурни разлики до въпроси като пол, пари и здраве.

По принцип, добавя тя, хората не обръщат внимание на ежедневното използване на тоалетната. Но това съвсем обичайно действие ни дава отговор на въпроса кои сме били, кои сме и накъде сме тръгнали.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах