сп. National Geographic - Октомври 2020
National Geographic KIDS - Октомври 2020

Векове пандемии са формирали Британската империя

8.4.2020 г.

Принц Чарлз, наследник на британския трон, се оказа с положителен тест за Covid-19. Той далеч не е първата кралска особа, която е засегната от пандемия.

от AMY MCKEEVER National Geographic

От Черната смърт през XIV век до испанския грип през XXв. смъртоносните болести не подбират. Членове на британското кралско семейство са загивали и оцелявали след пандемии – в някои случаи променяйки хода на историята.

Бубонна чума

Една от най-смъртоносните болести в човешката история, бубонната чума, представлява бактериална инфекция, която може да прескача от животни към хора. Пандемии от чума започват да се появяват от 542 г. сл. Хр., но най-известната от тях е през 1334 г. Така наречената Черна смърт опустошава Азия и Европа, убивайки 25 милиона души.

Едуард III, коронован крал на Англия през 1327 г., е бил първият, загубил член на семейството поради Черната смърт. През 1348 г. неговата 14 годишна дъщеря Джоан се заразява от чума по време на пътуването си до Испания, когато е трябвало да се ожени за Педро Кастилски, чийто баща, крал Алфонсо XI умира от същата болест две години по-късно докато се опитва да си върне град Гибралтар от маврите.

Епидемии от бубонна чума продължават да опустошават Британия. Близо 50 години по-късно внукът на Едуард III също загубва любим човек заради тази болест. През 1394 г. крал Ричард е смазан от мъка след като жена му, кралица Ана Бохемска, умира от чума. Ана е била известна с благостта си, поради което я наричат още „Добрата кралица Ана“. Мъжът й толкова я обичал, че наредил да разрушат двореца Шийн, където тя починала.

Чумата поразява британското кралско семейство повторно, близо век по-късно. През 1492 г. Елизабет Удвил – съпруга на Едуард IV и баба на Хенри VIII – била погребана учудващо скромно: само петима са съпроводили ковчега й и тя е била погребана без никакви церемонии.

Едра шарка

Още по-смъртоносна и от чумата, едрата шарка била изключително заразна болест. Причинявал я вирусът вариола, от който се получавали гнойни мехури по цялото тяло. През 1552 г. крал Едуард VI, единственият законен син на Хенри VIII бил само на 14, когато се разболява от едра шарка и морбили. Макар че се възстановява от болестите младият монарх умира на следващата година от туберкулоза, което се приписва на отслабналата му имунна система. Не останали мъжки наследници и тронът бил предаден на неговата полусестра Мери. След смъртта й през 1558 г., управлението на страната поела кралица Елизабет I – вероятно най-известната жертва на едрата шарка.

Едрата шарка не била просто животозастрашаваща болест. Тя можела да нанесе страшни поражения. Кралица Елизабет била едва на 29 когато развила силна треска, преминала в едра шарка. Близките й били сигурни, че ще умре – както и тя самата. „Смъртта бе обзела всяка част от тялото ми“, казва тя по-късно на парламентарна делегация.

Кралица Елизабет I оцеляла, макар болестта да оставила сериозни белези по лицето й, които тя покривала с грим на оловна основа, и продължила да управлява през Златния век в английската история белязан от Уилиям Шекспир и възходът на Англия като световна суперсила.

Повече от сто години по-късно обаче едрата шарка отнела живота на друг британски монарх. Кралица Мери II, която управлявала съвместно със съпруга си, Уилиям III, след безкръвния преврат, известен като Славната революция от 1688 г., умира от едра шарка в спалнята си през 1694 г. на 32 годишна възраст. Тя е една от няколкото управляващи в световен мащаб загинали от болестта наред с крал Луис I (Испания)през 1724 г. , цар Петър (Русия) 1730 г. и крал Луи XV (Франция) през 1774 г.

Грип

Грипът е толкова често срещан колкото настинките, но е ставал причина за  световни катастрофи. От XVIII век насам е имало десетки пандемии, а загиналите са милиони.

През 1889 г. грипна епидемия обхваща Санкт Петербург и се разпространява из Европа. Това е така известната пандемия от „руски грип“. Той поразява Лондон на три вълни, всяка от които все по-страшна. През 1892 г. третата вълна стига и до кралското семейство. Принц Албърт Виктор, внук на кралица Виктория и втори наследник на трона, се разболява от грип ден преди 28-мия си рожден ден. Той умира за седмица и така прави път към трона на по-малкия си брат Джордж V. Смъртта му е вторият сериозен удар за кралица Виктория, която изпада в дълбока депресия след като съпругът й, Албърт, умира през 1861 г. вероятно от коремен тиф. Мъката й била толкова голяма, че кралицата остава в траур до края на живота си.

Само след три десетилетия друга грипна епидемия – най-катастрофалната за времето си – поразява кралското семейство и целия свят. Известна като испанския грип от 1918 г. – макар първите документирани случаи да са от САЩ – той заразява една трета от световното население и убива 50 милиона души. Един от най-известните оцелели е крал Джордж V, който се разболява през май 1918 г. – макар че той се справя по-добре от министър председателя си, Дейвид Лийд Джордж, който се разминава на косъм със смъртта.

Завещание

Пандемиите са оформяли историята по различни начини. Но загубите на кралското семейство са осезаем пример за това как болестта може да промени хода на историята: не само като прекъсване на наследствените линии, но като пробуждане.

Смъртта на принц Албърт Виктор в края на XIX век е едно такова събуждане за британското общество. Внезапната смърт на принца шокира страната и доказва, че никой не е застрахован по време на епидемия. Ходът на историята е променен, когато по-малкият му брат, Джордж V, става крал. Променен е и начинът по който се възприемат епидемиите.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах