сп. National Geographic - Октомври 2020
National Geographic KIDS - Октомври 2020

Светът иска все повече октоподи

5.3.2020 г.

Търсенето и цените през последните години са скочили, макар уловът в Меките на октопода като Испания и Япония да намалява поради затоплянето и окисляването на моретата.

от Eric Scigliano, National Geographic

Присъстващият както в средиземноморската, така и в източноазиатската кухня (на испански pulpo на японски tako) октопод, вече е световен деликатес, набрал популярност благодарение на ястия като суши, тапас, поке и желанието на хората да консумират висококачествени протеини. Търсенето и цените през последните години са скочили, макар уловът в Меките на октопода като Испания и Япония да намалява поради затоплянето и окисляването на моретата.

Поради това на пръв поглед  тези вкусни морски обитатели изглеждат подходящи за отглеждане в изкуствени условия. За много хора обаче те означават нещо много повече от вкусни хапки. „За някои октоподите са много специални“, казва биологът Рич Рос от Калифорнийската академия на науките в Сан Франциско. „Познавам хора, които не посягат към октоподите, но нямат угризения да ядат свинско, а има много доказателства, че прасетата също са особено интелигентни животни.“

Прасетата обаче не са толкова грациозни, загадъчни и очарователни колкото октоподите. Големият им мозък, сложно поведение и любопитство поставя тези невероятни мекотели в центъра на медийното внимание и ги превръща в предмет на назряващ спор свързан с етиката и потенциалните влияния върху околната среда при изкуственото им отглеждане.

В повечето случаи уловът на диви октоподи е с малък мащаб, а не с индустриални размери и при него се използват малки лодки и традиционни техники. Хиляди рибари в мексиканските щати Юкатан и Кампече примамват плячката си с раци на дълги бамбукови пръти. Но според Организацията по прехрана и земеделие към ООН световният улов – 420 000 метрични тона годишно – отива предимно за по-заможни консуматори в Южна Корея, Япония, Испания, Италия, Португалия и напоследък – в САЩ.

Pulpo a la gallega национално ястие в Галисия, Испания, но Галисия внася 20 пъти повече октоподи отколкото хваща.

„Днес излизам в морето и улавям 10-20 килограма октопод“, казва рибар от съседна Португалия. „Други години съм хващал до над 100 килограма.“ Той и приятелите му решават да прекратят улова, за да могат запасите да се възстановят.

„Вече почти не излизам в морето“, казва рибарят Антонио Коб Рейес. „Морето се пренасели – повече рибари, по-малко октоподи“. Мароко и Мавритания – два от основните производители са ограничили улова, за да защитят запасите.

Защитниците на изкуственото отглеждане казват, че развъжданетона октоподи във ферми е единственият начин да се гарантира устойчивостта докато се удовлетворява търсенето. Някои аспекти от жизнения цикъл на октопода ги прави привлекателни за изкуственото им отглеждане. Подобно на сьомгата те имат кратък живот и растат бързо: повечето обикновени видове живеят от една до две години, някои гигантски разновидности живеят до три-пет години. Но този жизнен цикъл има един голям недостатък: поддържането  на деликатни планктонни люпилни преди да започне скоростният растеж.

През 2015 г. австралийска фирма споделя, че е постигнала забележителен успех в изкуственото отглеждане на обикновения октопод. Тя обаче не успява да се справи с люпилните и се връща към отглеждането на дивоуловени октоподи до пазарни размери при други условия – система, която се използва в Испания.

В публикацията „Делото против отглеждането на октоподи във ферми“ Дженифър Жакет и нейните съавтори цитират недостатъците на индустриалното отглеждане на октоподите. Те описват стресът и еднообразието на отглеждането в изкуствени условия: „има висока смъртност и повишена агресия, паразитни инфекции и проблеми с храносмилателния тракт“ тук има и прахосническото хранене на „риба с риба“, което изпразва моретата.

Октоподите, твърдят авторите „не са подходящи за отглеждане в пленничество и масово производство поради етически и екологични причини.“

Затворът е особено жесток за животни с такава „сложна нервна система и голям мозък“, които могат да подражават, играят, разполагат със сложна навигационна система и ловни стратегии.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах