сп. National Geographic - Декември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

„Валтер Бонати - братът, когото не познавах“

28.11.2018 г.

Вдъхновяващата история на една от най-ярките фигури в световния алпинизъм

Валтер Бонати и Райнхолд Меснер се срещат за пръв път през 2004 г., но житейските им пътеки се пресичат много преди това. Като момче Меснер се възхищава на Бонати, а през 1971 г. открива, че той му е посветил книгата си „Великите дни“, в която го обявява за свой ученик и последовател. Двамата велики катерачи имат много общо: традиционния подход към алпинизма и стремежа към близост с природата, търсенето на уединение и споделените идеали. 

„Валтер Бонати – братът, когото не познавах“ разглежда успоредно впечатляващите им постижения като алпинисти и необикновените им преживявания като личности. Историята на Бонати е вдъхновяваща и затрогваща, а нишката на съдбата в нея е формирана от последиците на една дълга нощ, прекарана на К2 през юли 1954 г. Райнхолд Меснер размишлява върху житейския и професионалния път на своя приятел, правейки паралели със собствения си живот, а Сандро Филипини пресъздава най-значимите дни на Бонати с помощта на документи и директни свидетелства.

Животът на Валтер Бонати е изпълнен с предизвикателства и упорство, радости и дълбока печал, разочарования, дързост и победи и преди всичко – с любов към планината. В тази изключителна книга като на филмова лента се редуват образи от миналото и настоящето и отекват множество гласове, които улавят неугасващата светлина на една от най-ярките фигури в световния алпинизъм.

Откъс от книгата „Валтер Бонати – братът, когото не познавах“ от Райнхолд Меснер и Сандро Филипини

Над К2 се спуска нощта. Двамата мъже на края на силите си почти са престанали да се придвижват. Правят крачка и спират, облягат глави на пикелите и остават така дълги секунди, задъхани, смазани от тежестта, която прерязва раменете им, спира дишането им. Разреденият въздух на височина 8000 метра ги измъчва. Още крачка и отново отчаяно вдишване.

Мъчителното придвижване приключва, но не им носи мечтаната почивка. Намират се в несигурно равновесие, спрели върху заледения склон, от който ти се завива свят. Мястото е точно колкото да забият котките и с помощта на пикелите да се „закачат“ за планината. Ненадеждна, почти несъществуваща сигурност. От минути, а може би от час, крещят, когато успеят да си поемат дъх между пристъпите на кашлица – последни спазми на отчаяние и гняв. Крещят в пустотата, главите им са обърнати нагоре, където си представят спасението, но където сега, в сгъстяващите се сенки, виждат смъртоносната опасност от безкрайния серак, надвиснал над тях. Впечатляваща маса, която ги смазва само с факта, че е там, заплашителна, скърцаща.

Издути от дебелите пухени дрехи, които са единствената им защита от студа и вятъра, двамата имат със себе си само кислородните бутилки. По двадесет килограма на човек, които са огромна тежест за тази височина. Те обаче не могат да използват бутилките. Три са – една върху друга, наредени хоризонтално. Синьо и червено. Нищо друго. Нямат раница с храна. Нито дори най-малкото газово котлонче, с което да се залъжат, че ще стопят шепа сняг, за да поуспокоят изгарящата жажда, мъчеща ги от часове. Още по-малко – някаква палатка, в която да се скрият от вятъра и да усетят поне лека топлина в крайниците си. В която за кратко да се отърват от тежките обувки. Да помасажират краката си и да усетят облекчение на болката. Нямат дори светлина – фенерът не работи, заради студа батериите са изтощени. Всяко вдишване е като инквизиция за гърлата им, разранени от разредения вледеняващ въздух. Въпреки всичко двамата продължават да крещят, макар че паузите стават все по-дълги. Така държат жива надеждата, че ще получат отговор. Те знаят, сигурни са, че трябва да получат такъв. Но им отговарят само воят на вятъра и заледеният сняг, който сякаш ги обстрелва от високото.

– Акиле, Лино! Къде сте? Чувате ли ни, по дяволите?!

 # # #

Така би започнал филмът, който бих направил за Валтер Бонати. Защото през тази нощ на 30 срещу 31 юли 1954 г. е поставено началото на история, продължила петдесет години, която ще предопредели живота му – живот, изключително богат на завладяващи и неочаквани епизоди.

За авторите:

Роден в Южен Тирол през 1944 г., Райнхолд Меснер е определян като един от най-великите алпинисти на всички времена. В своите 3500 изкачвания той прокарва над сто нови маршрута и става първият човек, стъпил на всички четиринайсет осемхилядника в света. Уповава се единствено на собствените си възможности и се съобразява с предизвикателствата на природата, без да използва техническите нововъведения в алпинизма. Автор е на над шейсет книги, сред които „Свободата да бъда там, където искам“ и „Експедиция до крайната точка“.

Сандро Филипини е роден в Милано през 1951 г. Завършва философия. Журналист по професия, повече от трийсет години работи за „Газета дело спорт“. Участва в съставянето на „Голяма енциклопедия на олимпиадите“, както и на раздел „Алпинизъм“ за енциклопедия „Трекани“. През 2012 г. е член на журито на „Златен пикел“. Автор и режисьор на филми за знаменити алпинисти, сред които Рикардо Касин, Валтер Бонати, Райнхолд Меснер, Симоне Моро и Марио Курнис.

Книгата може да поръчате от сайта на издателство „Вакон“ тук.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах