Юли 2014 Юли 2014

ЧЕТЕТЕ
В БРОЯ
Юли 2014 Юли 2014

БРОЙ 6
 
Абонамент за National Geographic България
ТЕМИ
ГАЛЕРИИ
МУЛТИМЕДИЯ
рейтинг:     

Деветашката пещера

Статията Галерия

От Любомир Кюмюрджиев
С очи към небето и надежда към хората
 

През повечето време пътят вървеше покрай Осма и аз видях една огромна скална пещера от другата страна на реката. Отворът й се намираше на височина най-малко петдесет фута и изглежда навлизаше доста навътре в хълма." Така описва през 1877 г. Деветашката пещера в книгата си „Европейска Турция" английският пътешественик Джеймс Бейкър, племенник на откривателя на изворите на Нил Самюъл Уайт Бейкър. Това е и първото писмено съобщение за намиращата се на 18 км от Ловеч природна забележителност - по-точно на нейния внушителен полуелипсовиден вход с размери 30 на 35 метра. Още по-впечатляваща е залата, към която отвежда входът. Осветена от седем естествени отвора, наричани на тукашния диалект „окна", тя е дълга 359 м, с максимална ширина 110 м, а на места височината й достига почти 60 м. Именно под названието Окната (или като Маарата) пещерата е известна на жителите на района. С обем от 632 548 куб.м нейната привходна зала е най-голямата не само в България, но и в цяла Югоизточна Европа. Твърди се, че там би могъл да се побере храм-паметникът „Св. Александър Невски"! Това лесно би могло да се изчисли - но не е толкова просто да се провери истинността на множеството други истории, разказвани от местните хора. Според едно разпространено твърдение по време на Втората световна война немски авиатор влетял със самолета си през един от чудатите отвори в тавана на пещерата и излязъл през входа й. Именно „окната" придават най-специфичното очарование на Деветашката пещера. Днес те са между любимите места за търсачи на силни усещания. Скалните „прозорци" многократно са използвани за спускане с въжета, тролеи и дори за бънджи скокове.
Деветашката пещера е образувана в дебели, силно напукани аптски варовици. Голямата й привходна зала се разделя на два ръкава. По-късият десен е сух и топъл - навътре се разширява и на свой ред образува обширна правоъгълна камера. През значително по-дългия ляв ръкав протича подземна река, която преминава през цялата пещера и се влива в река Осъм. Друга забележителност тук са 11-те различни по дължина подземни езера. Повече от 14 извора подхранват водите в пещерата. През лятото част от тях пресъхват, а дебитът на останалите намалява.
Влизането в прочутата пещера носи усещането за встъпване в огромен храм на природата, изсечен в скалите на Деветашкото плато. Вътре това усещане се засилва - от „окната" над главите ни струи светлина, която очарова и обърква... Вече сме навлезли в пещерата, а всичко се вижда съвсем ясно, денят не е останал зад гърба ни, няма го лепкавия мрак, който обгръща дръзналите да прекрачат прага на земните недра. Същевременно гигантските тавани на тази естествена катедрала са достатъчно плътни, за да осигурят защита от дъжд, сняг и буря. Човек се чувства благословен да попадне на място, където дневната светлина и скалните стени са се съчетали по неповторим начин, сякаш подканяйки да останеш в уютния свят на голямата зала.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от май 2012
Дайте и вашата оценка за тази статия
досега 111 гласа (рейтинг 4.96)

Препоръчано
Повече от мед
Швейцария/Германия/Австрия, 2012, 91’

"Имало едно време..."
Фотографска изложба на Лора Радкова
10 юни, "Галерия 1908"

Пътешественици
Автор: Вяра Тимчева, изд. Изток-Запад

JARRETT/DEJOHNETTE/PEACOC: SOMEWHERE
Label: ECM Жанр: JAZZ
от ДЮКЯН МЕЛОМАН
Назад Нагоре  
Уеб дизайн и изработка на интернет сайт от Студио ИТТИ - Уеб базирани решения
©2014 National Geographic Society. Всички права запазени.
National Geographic България